Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на кмета на район „Искър” при Столична община (СО) против решение от 7.05.2008 г., постановено по адм. д. № 02105 по описа за 2006 г. на СГС, ІІІ „Д” състав на административно отделение в частта, с която е отменена заповедта на кмета на района, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, и в отменената част съдът е определил площта от имота като свободна от застрояване. С решението кметството на район „Искър” при СО е осъдено да заплати разноски на жалбоподателите.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. Той се обосновава с твърдения за наличието на самостоятелни имоти върху бившия земеделски имот, които са застроени със сгради, като се сочат и нотариалните актове на физическите лица, собственици на имотите. По изложените съображения в жалбата се моли решението в обжалваната част да се отмени, като на кметството на района се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От ответните страни по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Възражение против касационната жалба е постъпило от Ц. Д. Ш., в което също се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и твърдение за законосъобразност на решението в обжалваната му част.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Намира, че от заключението на основната и допълнителна техническа експертиза съдът правилно е установил, че решението на техническата служба, утвърдено със заповедта на кмета на района, несъответства на действителното положение.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част от решението е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:
От данните по делото се установява, че съдът е бил сезиран с жалба против заповед № 404 от 5.04.2006 г. на кмета на район „Искър” при СО, с която последният е одобрил протоколно решение по преписка № 94-Д-59 от 14.06.2005 г. на техническата служба при района, взето на 12.12.2005 г. В т. 13, б. „в” от него имот 62196, к. л. № 582 е определен изцяло за застроен.
Между страните не е имало спор по активната легитимация и компетентността на органа, издал обжалваната заповед. Спорът се е концентрирал върху законосъобразността на заповедта, като жалбоподателите са твърдели, че от бившия земеделски имот има свободни части, които не са застроени.
За изясняването на спора съдът е допуснал заключение на вещо лице, основно и допълнително, прието от страните без оспорване. От него е установил, че целият имот пл. № 62196, к. л. 582 е с площ от 2970 кв. м и попада върху имоти от новия кадастър, съответно пл. № 280, пл. № 279, пл. № 278, пл. № 369, пл. № 277, пл. № 386 и пл. № 276. Всичките те са застроени със сгради. Вещото лице е изключило сервитутното отстояние от сградите като между тях е останала свободна от застрояване площ, съответно от 570 кв. м, заключена между буквите АБВГДЕА, площ от 230 кв. м, заключена между буквите ЖЗИЙЖ и площ от около 110 кв. м, заключена между буквите КЛМНК. Те са оцветени в червен цвят по приложената скица към заключението.
Така определената от вещото лице свободна от застрояване площ съдът е възприел като несъответстваща на действителното фактическо положение, която неправилно е определена от техническата служба за застроена и одобрена от кмета на района с обжалваната заповед. Отменил е заповедта в тази част, като вместо нея е определил за свободна от застрояване площта от имота. В останалата част жалбата е отхвърлена и в тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението в обжалваната му част, с което площта от имота е определена като свободна от застрояване е неправилно и ще следва да бъде отменено. То е постановено в нарушение на материалния закон.
От фактите по делото се установява, че бившият имот попада в улица и шест урегулирани поземлени имота, които са застроени. Приложимата хипотеза в случая е чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ, според която се възстановяват правата на собствениците върху имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство. От данните по делото безспорно е установено, че имотите са застроени със сгради, поради което в тази хипотеза кметът на общината не издава заповед, с която да определя свободната площ от имота. Самото застрояване на имота със сграда го определя като застроен изцяло.
Безспорно е, че в урегулираните поземлени имота има свободна площ, тъй като е невъзможно реализираното жилищно или вилно строителство да покрива изцяло площта на имота, но фактът на извършеното застрояване в шестте парцела със сгради ги определя като застроени. Урегулираните поземлени имоти в населената част, или урбанизираната територия са урегулирани тъкмо с цел да бъдат индивидуално застроени с жилищни или вилни сгради. След като в урегулирания поземлен имот е построена сграда, то част от него не може да бъде определена като свободна от застрояване или кметът да издаде заповед само за застроената част от парцела, в която да се включи сградата и прилежащата й площ, а за останалата да издаде заповед като свободна от застрояване. Такава една заповед би била в противоречие с чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ. Този извод личи и от чл. 11, ал. 3, според която застроената част се определя само по т. 2 и 3. Следователно когато от бившия имот при урегулирането му са образувани самостоятелни поземлени имоти само върху свободните от застрояване може да се възстанови правото на собственост, а върху застроени - не. В заповедта си кметът ги определя изцяло като застроени, въпреки, че част от площта не е застроена. Това е така защото предназначението на поземления имот е застрояването му с жилищна или вилна сграда и това предназначение е реализирано.
По изложените съображения обжалваната част от решението ще следва да се отмени, а жалбата срещу заповедта на кмета да се отхвърли изцяло.
Направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски с оглед изхода на спора ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Подалите жалбата срещу заповедта на кмета ще следва да бъдат осъдени да заплатят на район „Искър” при СО разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. на основание чл. 7, ал. ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 7.05.2008 г., постановено по адм. д. № 02105 по описа за 2006 г. на СГС, ІІІ „Д” състав на административно отделение в частта, в която е отменена заповедта на кмета и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на С. С. Й. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Детелина № 9, Й. С. С. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Витоша” № 26, Т. В. Р. от гр. С., кв. „Горубляне” ул. „Искър” № 64, И. З. П. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Борис В. Р.” № 34, С. Б. П. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Борис В. Р.” № 36, И. Й. П. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Витоша” № 35, Л. Й. П. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Витоша” № 35, М. Й. П. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Витоша” № 35, Г. Д. П. от гр. С., кв. „Горубляне”, ул. „Б. Р.” № 34 и Ц. Д. Ш. от гр. С., ж. к. „Илинден”, бл. 124, вх. „А” против заповед № 404 от 5.04.2006 г. на кмета на район „Искър” при Столична община.
ОСЪЖДА С. С. Й., Й. С. С., Т. В. Р., И. З. П., С. Б. П., И. Й. П., Л. Й. П., М. Й. П., Г. Д. П. и Ц. Д. Ш. да заплатят на район „Искър” при Столична община 150 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К.
Н.Д.