Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на

на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП, срещу решение от 30.06.2008 г. по ахд № 1607/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, с което е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 1601972/01.08.2006 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1043/19.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. П., в частта, с която са определени на Б. Ф. М. данъчни задължения по ЗОДФЛ, както следва: за 2002 година - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 2135, 37 лв. и 864, 03 лв. лихви, за 2003 година - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 10 317, 11 лв. и 2851, 47 лв., за 2004 година - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 19024, 60 лв. и 2863, 84 лв. лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановен в нарушение на ч. 68 ДПК отм. , иска отмяната му, връщане на делото за решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жлаба - Б. Ф. М., жив. в гр. П., чрез процесуален представител в писмено становище, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, ПОС е приел за установено, че обжалваният РА е издаден вследствие на данъчна ревизия, започнала по силата...