Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас срещу решение № І - 954 от 21.07.2009 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 896/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Директорът на

Областна дирекция на МВР - Бургас е подал и частна жалба срещу определение от 14.07.2009 г., постановено в проведеното на същата дата съдебно заседание по делото, на АС - Бургас, с което на основание чл. 166, ал. 2 от АПК е спряно предварителното изпълнение на оспорената от Д. Р. С. принудителна административна мярка, наложена със заповед № 3-2249/03.06.2009 година. Поддържа, че определението е неправилно и моли да се отмени.

Ответникът по касационната жалба Д. Р. С., чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Оспорва също като неоснователна и частната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище за основателност на частната жалба по съображения, не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АС - Бургас е отменил заповед рег. № 3 - 2249/03.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с която на основание чл. 76, т. 3 отм. от Закона за българските документи за самоличност (сега - Закон за българските лични документи - загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) на Д. Р. С. е наложена принудителна административна мярка, като не се разрешава напускане на страната и издаване на паспорти или заместващи документи. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че мярката се налага по искане на частен съдебен изпълнител с район на действие ОС - Бургас, тъй като лицето е длъжник по образувано изпълнително дело за сума над 5000 лв., личното му имущество не покрива задължението и не е представено от същия надлежно обезпечение на вземането на взискателя. В заповедта е посочено, че жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство, но не е изразил становище и не е представил доказателства за възможност да обезпечи задължението си. Съдът е приел, че изложените фактически обстоятелства в оспорения акт не се потвърждават от данните по административната преписка и съответно правните изводи на административния орган за изпълнение на законовите предпоставки за налагане на ограничителната мярка на жалбоподателя се явяват необосновани и неправилни. На първо място е счел, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за административната процедура за налагане на ПАМ по искане на частния съдебен изпълнител - писмото с обратна разписка не е било връчено на лицето, а съобщението за същото е поставено на таблото за уведомление на 28.05.2009 г., без да се изчака връщането на изпратеното по пощата съобщение. Нарушението на задължението по чл. 26 от АПК на органа съдът е приел, че е съществено по съображения, че ако административният орган не би подходил формално към уведомяването на засегнатото лице евентуално би се стигнало до различен правен резултат от постановения. В тази връзка съдът е посочил, че текстът на чл. 76, т. 3 от отм. от ЗБДС не налага безусловно постановяване на принудителната мярка, а предоставя право на органа да прецени дали ограничението на субективните лични права на гражданина са съразмерни на неговото парично задължение. Според съда по делото не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод за изпълнение на изискванията по чл. 76, т. 3 отм. от ЗДБС - изпълнителен лист и актове на частния съдебен изпълнител, с които се установява размера на задължението и липсата на имущество на длъжника, което да служи за обезпечение на дълга. Съдът е приел, че данните за задължението на лицето пораждат съмнение за точния му размер - дължимата сума е посочена веднъж в размер на 21 930, 62 лв., и втори път като - 18 000лв. + 1420лв. Въз основа на приложеното по делото писмо от частния съдебен изпълнител до жалбоподателя, с което го уведомява, че по изпълнителното дело, по което е длъжник, е насрочена публична продан на 08.08.2008 г. на описаните движими вещи, с начална цена 17 200лв., съдът е достигнал до извод, че жалбоподателят разполага с имущество, което покрива преобладаващата част от дълга, като остатъкът на дължимата сума над него не отговаря на изискването да е в големи размери. При съвкупна преценка на изложените обстоятелства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи основания за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Недоволен от решението, директорът на ОД - Бургас при МВР го оспорва, като поддържа, че е неправилно и необосновано, поради което са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му.

Настоящият съдебен състав, като прецени релевираните доводи в касационната жалба и възраженията на ответника по касация, както и доказателствения материал по делото, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по искане на частния съдебен изпълнител за налагане на ограничителна мярка на жалбоподателя, сега ответник по касация. Подаденото искане е в съответствие с разписаните в Инструкц

ия № Із-849/14.05.2007 г. правила за оказване на съдействие на съдебните изпълнители при изпълнение на техните функции от органите на МВР в рамките на правомощията им, определени от действащото законодателство. Същото отговаря на условията по чл. 12, ал. 2 от Инструкция № Із-849/14.05.2007 г. - придружено е с попълнен формуляр на "Карта с данни за наложена принудителна административна мярка спрямо български гражданин по ЗБДС" и съдържа реквизитите, изброени в ал. 6, т. 1 - 7. В този контекст, неправилен е изводът на съда за отсъствие на надлежни данни относно наличието на образувано съдебно изпълнително производство срещу лицето, размера на задължението и неговата обезпеченост, въз основа на които административният орган да наложи исканата ограничителна мярка и съответно съдът да прецени законосъобразността на акта по чл. 78, ал. 1 от ЗБДС (сега ЗБЛД). Несъществено за правилността на обжалваната заповед е обстоятелството, че в попълнената карта от частния съдебен изпълнител задължението е индивидуализирано в размер на 18 000лв. главница и 1420 лв. деловодни разноски, а в искането е посочено като 21 930, 62 лв. неолихвяема сума, доколкото от изявленията на страните е установено, че разликата е от натрупани разноски по изпълнителното дело и не са представени доказателства, които да опровергаят размера на задължението, кредитиран от административния орган. Неправилно съдът е приел също, че органът не е предприел необходимите действия да уведоми засегнатото от акта лице за започналото административно производство. Видно от приложеното съобщение с писмо обратна разписка същото е изпратено на адреса за кореспонденция с жалбоподателя и е върнато с отметка "непотърсено", като паралелно с това е поставено уведомление на таблото в администрацията на органа, т. е. не е допуснато нарушение на процедурата по уведомяване, регламентирана в чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 61, ал. 3 от АПК. Независимо от това, следва да се изтъкне, че жалбоподателят е разполагал с възможност да защити позицията си по спора в хода на съдебното производство и представи доказателства, с които да обори констатациите в обжалваната заповед за наличието на необезпечено задължение в големи размери. Такива обаче не са приобщени по преписката - от приложеното писмо на частния съдебен изпълнител до жалбоподателя е видно, че движимите вещи, предоставени като обезпечение на дълга, са на стойност под тази на главницата от 18 000лв., няма данни по какъв начин е приключила публичната продан, насрочена за 08.08.2008 г. и съответно, че дългът е погасен до размер под установения праг в чл. 76, т. 3 отм. от ЗБДС от 5000 лв. При това положение основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 76, т. 3 отм. от ЗБДС. Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата за налагане на ограничителната мярка на жалбоподателя, сега ответник по касация са осъществени - лицето има парични задължения в големи размери към български физически и/или юридически лица, установени по съдебен ред, личното му имущество не покрива задължението и не е представило надлежно обезпечение. От направената съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. Доводът на жалбоподателя, че с наложената му принудителна административна мярка се ограничават правата му на свободно придвижване съдът намира за неоснователен. Съгласно чл. 2, т. 3 от Четвъртия протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи упражняването на правото на напускане на територията на държавата може да бъде ограничено със закон в интерес на националната и обществената сигурност, поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. В настоящият случаи ограничението е наложено със ЗБДС с оглед поддържане на обществения ред и за защита на правата и свободите на другите, поради което ограничението на правото на свободно придвижване на жалбопадателя е законосъобразен.

Предвид изложеното, постановеното решение, с което административният акт е отменен като незаконосъобразен е в противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Поради това, че спрът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли първоначалната жалба на

на Д. Р. С. против заповед рег. № 3 - 2249/03.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с която на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС (сега ЗБЛД) му е наложена принудителна административна мярка, като не се разрешава напускане на страната и издаване на паспорти или заместващи документи. По частната жалба:

Частната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение АС - Бургас обосновано е приел, че от представените по делото данни са установени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, свързани със семейното положение на жалбоподателя (сега ответник по касация), които могат да обосноват необходимост от спиране на предварителното изпълнение на акта. Съдът е кредитирал като достоверни и подкрепени от материалите по преписката доводите на жалбоподателя, че е следвало да пътува до Р Турция, за да получи пенсията си и във връзка с негови семейни ангажименти, поради което и като се е позовал на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 3 от АПК е поставил оспорения с частната жалба резултат. Настоящата инстанция намира, че следва да бъдат споделени фактическите и правни основания, изложени от първоинстанционния съд за спиране на предварителното изпълнение на акта. С оглед изложеното, съдът законосъобразно е приел, че са били налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което определението следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

определението от 14.07.2009 г. на АС - Бургас по адм. дело № 896/2009 г., с което на основание чл. 166, ал. 2 от АПК е спряно предварителното изпълнение на заповед рег. № 3 - 2249/03.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас. ОТМЕНЯ

решение № І - 954 от 21.07.2009 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 896/2009 г. и вместо него постанови: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на на Д. Р. С. против заповед рег. № 3 - 2249/03.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с която на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (сега - Закон за българските лични документи - загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка, като не се разрешава напускане на страната и издаване на паспорти или заместващи документи. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ю. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Ю.К.