О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

Гр.С., 30.05.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 06.02.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д.№ 1972 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба на ЗК Н. [населено място] /в ликвидация/, чрез процесуалния му представител - адв. К., против решение № 99/20.05.16 г. по в. гр. д.№ 132/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 642/23.12.2015 г., постановено по гр. д.№ 488/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на Т. Й. И. сумата 20 636.19 лв. – възнаграждение за ликвидатор за периода: 01.08.11 г. – 17.06.14 г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 3 166.03 лв., натрупано до 19.08.2014 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяване на въззивното решение – основания за касация по чл. 281 т. 3 ГПК, подробно изложени. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените за всички инстанции съдебно-деловодни разноски.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на следните правни въпроси: 1/ При наличието на два протокола от 05.11.2007 г. на ОС на ЗК Н. [населено място], с взаимно изключващо се съдържание относно определяне на възнаграждението на ликвидатора, допустими ли са свидетелски показания за доказване или опровергаване на съдържанието им?;...