Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 НПК. Същото е

образувано по искане на осъденият А. В. А.. Претендира се наличието на всички

основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 348 ал. 1 НПК и

поради това отмяна на решение № 205 от 21.05.2008 г., постановено по внохд № 26/08 г. от Окръжен съд-гр. Плевен. Осъденият не

взема участие в касационното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура

изразява становище за неоснователност на оплакванията.

За да се произнесе ВКС І-во

наказателно отделение взе предвид и следното:

С посоченото въззивно решение е потвърдена присъда по нохд № 2178/03 г. на Районен съд-гр. Плевен, с която А. А.

е осъден на основание чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54

НК на 3 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за

срок от 3 години, както и да заплати на Я. Н. Н. сумата от 2000 лева,

представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Като съобрази горното, доводите на страните и след

проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:

Искането за възобновяване е допустимо, а по същество –

неоснователно.

По основанието по чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК:

На тази плоскост се оспорва процесуалната издържаност

на обвинителния акт и присъдата на първоинстанционния съд. Отделно се възразява

срещу оценката на показанията на св. З пострадалия.

Същите възражения са били поставени на вниманието на

въззивната инстанция, като същата, в изпълнение на изискванията на чл. 339 ал. 2

НПК, е посочила основанията, поради които ги отхвърля като неоснователни.

Изложените в тази връзка съображения, не дават основание за критично отношение,

т. к. са съответни на закона и практиката по приложението му. Към тях може само

да се добави, че ВКС вече е имал повод да вземе отношение по правото на защита

на подсъдимия в случаите на чл. 411 ал. 1 т. 2 НПК (Р № 547/02 г. по кд № 446/02 г. ВКС ІІ-ро

наказателно отделение), което становище се споделя и от настоящия състав на

касационната инстанция. Що се отнася до непълнотата на диспозитива,

очевидно се пренебрегват указанията, дадени в ТР № 2/02 г. ва

ОСНК на ВКС, където изрично в т. 4.1 е разяснено необходимото и достатъчно

негово съдържание – това на постановлението за повдигане на обвинение, на

обвинителния акт и на присъдата. Законът не изисква по-голяма конкретност на

съдържанието на диспозитива, поради което и няма как

да се твърди, че правото на защита е ограничено поради непосочване

на детайли от вида на предложения, отделни хипотези на съответната правна

норма. По-важното в случая е съответствието между фактическото и юридическо

обвинение, което, в настоящия случай, е несъмнено.

Не намира опора в данните по делото и възражението

свързано с оценката на събраните по делото доказателства, в това число и на

тези, произтичащи от показанията на свидетелите, на които се акцентира от

осъдения. Всички доказателства са анализирани внимателно и във взаимната им

връзка, като са изложени основанията, поради които съдът е дал вяра на едни, а

други е отхвърлил. Задължението за обсъждане на противоречивите доказателства е

изпълнено.

Приетите за установени фактически положения са

получили адекватна правна оценка. Съобразени са и указанията, дадени с

Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС на РБ. С последните ясно е очертано,

че личният мотив, не изключва престъплението хулиганство, щом посегателствата

срещу телесната неприкосновеност и честта и достойнството е съпроводено с грубо

нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото ни.

Възражението за явна несправедливост на наложеното

наказание с искане за намаляването му по реда на чл. 55 НК е неоснователно.

Липсват предвидените в закона предпоставки за приложение на института на

смекчената наказателна отговорност, поради което и правилно наказанието е

индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер

наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348

ал. 5 т. 1 НПК и като такова е справедливо. То способствува

постигането на целите на наказанието.

Възражението за несправедливост на присъденото

обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно, не защото не се сочат

основанията, които са предопределили оценката му като завишено. При

определянето на размера на обезщетението съдът е спазил изискването за

справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Друг е въпросът, че за настоящият състав на ВКС

този размер е по-скоро занижен.

При изложеното ВКС не намери основания за отмяна или

изменение на оспорения съдебен акт, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС

І-во наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. А. за

възобновяване на внохд № 26/08 г. на Окръжен съд-гр.

Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: