Определение №18/28.01.2013 по гр. д. №934/2012 на ВКС, ГК, I г.о.

Определение по гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2

934_12_opr_288_109zs_280(2)@286(1)p3gpc_55gpc(o) № 18 София, 23. 01. 2013 година Върховният касационен съд на Р. Б. първо

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и_трети януа две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
В. Й. разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 934 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Р. М. Г. и Т. Т. Г. с вх. № 1577 /23.07.2012 г. (на С. о. съд) срещу въззивно решение № 324 от 29.06.2012 г. (неправилно посочено в жалбата 2011 г.) по гр. д. № 81 /2012 г. на С. о. съд, г. о., с което е оставено в сила решение № 32 от 16.03.2009 г. по гр. д. № 194 /2006 г. на Р. съд С., с което на основание чл. 109 ЗС Т. Т. Г. е осъдена да отвори заградена от нея улица – тупик (с площ 94 кв. м. от имот №. ..) и по този начин да осигури достъп на ищеца Ц. С. А. до неговия имот с пл. н. №. .., с площ от. .. кв. м., в махала „...” по плана на [населено място], [община] и с което въззивният съд на основание чл. 109 ЗС е осъдил Р. М. Г. да отвори заградената от Т. Т. Г. и него улица – тупик (с площ. .. кв. м. от имот №. ..) и по този начин да осигури достъп на ищеца Ц. С. А. до неговия имот с пл. н. №. .., с площ от. .. кв. м., в махала „...” по плана на [населено място], [община].

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.

Насрещната страна Ц. С. А. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване:

В случая е разгледан иск с правно основание чл. 109 ЗС – за защита на собствения на ищеца поземлен имот, заснет под номер 70 в кадастралната карта на махала „...” по плана на [населено място] и който е с площ 400 кв. м. (нот. акт л. 7).

Исковата молба е подадена на 27.04.2006 г. и първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. отм., съответна цената на разгледания иск по чл. 109 ЗС, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК отм., според която: Държавната такса се събира върху

цената на иска, която се определя:

(изм. на б. „б” - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост (върху)

1 /4 от данъчната оценка

за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; с предявяването на иска и по-късно по делото не е представена данъчна оценка; при връщане от настоящия състав на ВКС на делото на въззивния съд за проверка на допустимостта на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, е приложено писмо от [община], с което в отговор на издадено съдебно удостоверение е посочено, че общината няма техническа възможност да издаде данъчна оценка на процесния имот с пл. н.. .. към 27.04.2006 г., по делото е приложена техническа експертиза от вещо лице, с която е изчислена данъчната оценка съгл. Приложение № 2 от ЗМДТ на процесния имот - сграда и земя на

6 824.30 лева

; Въззивният съд изпратил делото с тази оценка на ВКС.

1 /4 от тази оценка (съгласно чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК отм. ) е в размер на 1 706.08 лева

, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар. 26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.

При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът в това производство Ц. С. А. претендира разноски – адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева, които са уговорени и платени, видно от представения договор за процесуално представителство, поради което тези разноски следва да му бъдат присъдени.

Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на Р. М. Г. и Т. Т. Г. с вх. № 1577 /23.07.2012 г. срещу въззивно решение № 324 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 81 /2012 г. на Софийски окръжен съд, г. о..

Осъжда Р. М. Г. и Т. Т. Г. да заплатят на Ц. С. А. сумата 2 000 лева (две хиляди) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2
Дело
Дело: 934/2012
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО

Други актове по делото:
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...