Производството е по реда на

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с

чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, първата от които подадена от В. Б. Б. от гр.С. З., чрез пълномощника му адв.Н. И. Я., а втората - от Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. П., срещу решение №1891 от 09.08.2013год.,постановено по адм. д. № 3101/2011год. на Административен съд – Пловдив, първо отделение, шести състав.

В. Б. Б. от гр.С. З., чрез пълномощника му адв.. Я., оспорва така постановеното решение в отхвърлителната му част относно установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 21202.57лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 8342.33 лева. Касаторът твърди, че решението на Административен съд – гр. П. в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пловдив в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбата.

Директорът на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. П. обжалва така постановеното решение в отменителната му част с оплакването, че решението на Административен съд – Пловдив в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.В жалбата се излагат доводи в...