Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. Н. и Л. Ц. Н. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Л. Т. и е против Решение от 13.05.2008 г. по адм. д. 5168/ 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ "Б" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответниците оспорват жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед - РД-14-1409/09.10.2006 г. на Заместник началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225 ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна монолитна постройка" към четириетажна жилищна сграда - етажна собственост в УПИ І-1, кв. 328 по плана на Зона Г-6, м. "Центъра", гр. С., с административен адрес ул. "Солунска" № 26. Жалбоподателите са поддържали, че заповедта е нищожна като изданена от некомпетентен орган. Алтернативно са сочили основания за незаконосъобразност твърдейки, че неправилно е прието, че се касае за незаконен строеж вместо за временен строеж, за който единствено условие за премахването му е възникването на инвестиционна инициатива върху мястото - § 17 ал. 1 ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата на

Л. Ц. Н. и И. Л. Н.. Правилно е приел, че жалбата не е нищожна на соченото основание, тъй като правата, правещи органа компетентен, праизлизат от Заповед № РД-13-329/10.07.2006 г. на Началника на ДНСК, представена по делото и приета като доказателство, неоспорено от страните. Правилно е решението и в частта му досежно преценката на материално-правните основания във връзка със...