Решение №5933/29.04.2011 по адм. д. №13813/2010 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Виктория 98" ООД, гр. П., срещу решение №1874/10.06.2010 г. по адм. дело № 4801/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването им срещу ревизионен акт /РА/ №140900010/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Перник. Касаторът поддържа в касационната жалба и молбата за конкретизацията и, че решението е неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалното право, а по отношение на част от спорните доставки на авточасти са развити и оплаквания и за необоснованост, иска отмяната му.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. С., при ЦУ на НАП, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с РА в частта, потвърдена с решение № 692/25.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. С., законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 39 673, 72 лв. по фактури, издадени от "Елада импекс 1" ЕООД, "Искър партнер" ЕООД, "Фаст фейвър" ЕООД, "Тоби корп" ЕООД, "Ти ем си груп" ЕООД и "Алма" ЕООД за данъчни периоди м. 06.2006 г. - м. 12.2006 г. поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС отм. , което е и предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 ЗДДС отм. . Съдът е изложил и допълнителни мотиви относно наличието или липсата на посочените други основания в РА за отказ на данъчен кредит по отношение на всеки от доставчиците - а именно чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС отм. . Доколкото единствено за фактурата за доставки на авточасти през м. 06. 2006 г. от "Елада импекс 1" ООД е формулирано конкретно оплакване за необоснованост, ВАС с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК следва да провери само по отношение на тази фактури дали е обоснован изводът на съда, че не е прехвърлено право на собственост върху фактурираните през м. 06. 2006 г. от "Елада импекс 1" ООД, авточасти. В нея е посочено единствено, че се закупуват авточасти под опис, като отделно е приложен и опис, подписан от едно лице без установена самоличност /чиито имена не са посочени/. Липсват каквито и да било доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху определени по рода си вещи чрез предаването им /например приемо-предавателни протоколи/ или индивидуализирането им по взаимно съгласие съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Твърдението че закупените през м. 06.2006 г. части са използвани за ремонт на закупен през следващ данъчен период камион противоречи на логиката, тъй като преди закупуване на конкретния камион на жалбоподателя не би могло да е известно от какви резервни части се нуждае. Решението като краен резултат е съобразено с материалното право, независимо, че в случаите в които ДДС е заплатен по ДДС - сметка на основание чл. 65, ал. 8 ЗДДС отм. не може да се постанови отказ на право на приспадане на данъчен кредит на някое от основанията по чл. 65, ал. 4 ЗДДС отм. . В тези случаи обаче с оглед задълженията си на инстанция по същество на спора съдът е длъжен да провери наличието на предпоставките по чл. 64 ЗДДС отм. за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и като е установил липсата на една от тях - реалност на фактурираните доставки и услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС отм. същият правилно е преценил, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1874/10.06.2010 г. по адм. дело № 4801/2009 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. А.Д.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...