Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Ю. И. – главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор( ДАМТН), против решение № 5089 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 4383/2012 г. на Административен съд София град ( АССГ), с което е отменена негова заповед №А-0-027/02.04.2012 г. , с която ЕТ „ Мисо – Д. Г.” е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност на осн. чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания за безопасност на продуктите ( ЗТИП). Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на нормата на чл. 58, ал. 3 от ЗТИП. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде потвърдена процесната заповед.
Ответникът – Д. Г. в качеството на ЕТ с фирма „ Мисо – Д. Г.”, оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК същата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед №А-0-027/02.04.2012 г. на главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор( ДАМТН), с която ЕТ „ Мисо – Д. Г.” е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност на осн. чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания за безопасност на продуктите.
За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ЕТ „ Мисо – Д. Г.” притежава удостоверение за поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност( СПО) № С433/19.12.2008 г.
Установено е, че с наказателни постановления НП №10-769 от 19.07.2010 г.; НП № 11-1178 от 21.12.2011г.; НП № 11-274 от 02.05.2011г., НП № 11-275 от 02.05.2011г.; НП № 11-312 от 31.05.2011 г. и НП № 11-332 от 01.06.2011 г. на ЕТ„ Мисо – Д. Г.” са наложени административни наказания за извършени на 11.02.2010г., 28.10.2010г.,28.11.2010г., 07.07.2011г общо 6 нарушения на ЗТИП.
При тези данни и въз основа на представения му доклад и като е приел, че с влезлите в сила НП, издадени срещу конкретното лице се установява системно неизпълнение на задълженията му като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонт и преустройство на СПО, главния директор на ГД „ИДТН” към ДАМТН е издал оспорената заповед, с която е заличил ЕТ от регистъра и е обезсилил издаденото му удостоверение за вписване.
При така установените фактически обстоятелства съдът е достигнал до извода, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Приел е че фактът на извършване на нарушения не е безспорно установен от влезлите в сила наказателни постановления, тъй като същите не са подлежали на обжалване.Тъй като в случая не са били взети предвид други доказателства за тези факти, не са установени фактически основания за издаване на процесната заповед.
Първоинстационният съд е посочил, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да събере и обсъди всички относими факти и обстоятелства и е издал заповедта само на формално основание, предвид констатацията, че срещу ЕТ са издадени НП, които поради своята необжалваемост са влезли в сила. Решението е правилно като краен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 във вр. с ал. 1от ЗТИП, лицата, получили разрешение, които системно не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му или системно не спазват обхвата на разрешението, се заличават от регистъра с акт на председателя на ДАМТН.Според легалната дефиниция на §1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП „системно” е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години.
В случая, постановеното заличаване от регистъра на ДАМТН е обосновано с извършени от едноличния търговец нарушения в шест обекта в периода от 10.02.2010 г. до 07.07.2011 г. за които първоинстанционният съд правилно е констатирал, че липсват данни за настъпване на вредни последици от тези нарушения, както и за извършване на други нарушения впоследствие, както и относно това дали към момента на издаване на заповедта санкционираното лице продължава да не изпълнява същите задължения.
С оглед размера на наложените на търговеца имуществени санкции за описаните нарушения, по силата на чл. 58, ал. 3 отм. ДВ, бр. 77/2012 г.) от ЗТИП процесните наказателни постановления не са подлежали на обжалване и са влезли в сила, без да са преминали съдебна проверка за законосъобразност. По този начин санкционираното лице е било лишено от правото на защита срещу тях.Позоваването на касатора на обстоятелството, че едноличния търговец е могъл да ги оспори по съдебен ред въпреки предвидената в закона необжалваемост, но не го е сторил, не може да се тълкува в тежест на санкционираното лице, при наличието на изричен законов текст, който изключва съдебния контрол. Необжалваемостта на наказателните постановления сама по себе си не гарантира законосъобразност на изводите за действителното им извършване и съответно за осъществяване на фактическите основания за прилагане на ограничителната мярка. Доколкото обаче описаните в наказателните постановления нарушения не се оспорват с конкретни доводи и по делото не са ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение констатациите на органа за неизпълнение на конкретни нормативни задължения на дружеството при извършване на дейността, за която е лицензирано, следва да се приеме, че с оглед влезлите в сила наказателни постановления е налице посоченото в заповедта системно извършване на нарушения от лицензианта към 2009 година.
Независимо от това, правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на административния акт поради несъответствието му с целта на закона. Действително дейността на едноличния търговец е строго регламентирана и изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания, тъй като има за предмет осъществяване на технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност.Поради специфичния характер на дейността е налице приоритет на обществения интерес и това налага засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на контрол, но този контрол следва да се осъществява съобразно целите и предназначението, а именно за предотвратяване и преустановяване на нарушения с оглед осигуряване извършването на дейността съобразно изискванията на релевантната нормативна уредба и изпълнението на задълженията на регистрираните лица. Заличаването от регистъра е крайна мярка, чието прилагане не може да води до самоцелно ограничаване на права и свободи. Прилагането на принципа за съразмерност изисква изследване на въпроса, дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която административния акт е издаден. Правомощието на административния орган да прилага конкретната ПАМ следва да се упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6 ал. 1 АПК). Продължителният период от време между установяването на нарушенията 11.02.2010г., 28.10.2010г.,28.11.2010г., 07.07.2011г. и волеизявлението на органа, сторено през месец април 2012г., без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените нарушения и относно спазване на изискванията към момента на произнасянето на органа с процесната заповед, сочат на превратно упражняване на власт и на нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК.Като не е отчел посочените обстоятелства, органът е постановил акт, който не изпълнява целта на закона. Видно от данните по делото административния орган не е събрал всички относими доказателства във връзка с издаването на оспорената заповед. Както правилно е посочил решаващият съд, несъобразяването с релевантните за проверка на законосъобразността на заповедта от гледна точка на пропорционалността обстоятелства относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушенията, настъпването на вредни последици от тях, липсата на проверка за последващото им евентуално отстраняване са в противоречие с чл. 6 ал. 5 АПК, тъй като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с поставената цел.
Предвид изложеното постановеното от първоинстанционният съд решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. Същата обаче следва да се остави без уважение, тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5089 от 24.09.2012 г. по административно дело № 4383/2012 г. на Административен съд София град . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М.
Д.М.