Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ, отм. , ДВ, бр. бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г. ).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., от гр. Б., ул. "Д. Б." № 13, срещу решение № 209 от 17.09.2010 г., постановено по адм. дело № 198/2009 г. на Административен съд - Ямбол. По съображение за неправилност на атакуваното решение като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания, се претендира неговата отмяна.

Ответникът по жалбата - началникът на Районно управление "Полиция" (РУП), МВР - Елхово, не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата с оглед липсата на нарушения при осъществяване правораздавателната дейност на Административния съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че касаторът е титуляр на разрешения за носене на ловно оръжие, за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и за съхранение на късо и ловно оръжие.

Със заповед № з-114 от 20.05.2010 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ЗКВВООБ отм. , началникът на РУП МВР - Елхово е отнел описаните разрешения. Като фактическо основание за постановяването на административния акт е цитирал факта на образувано срещу С. С. досъдебно производство № 157/2010 г. по описа на РУП МВР - Елхово за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 234, ал. 1 НК.

За да отхвърли жалбата срещу описаната заповед, Административният съд е приел, че безспорно установеният факт на започналото наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер срещу титуляра на разрешенията, съставлява основание за прекратяване на предоставените права за извършване на дейности под режима на специалния ЗКВВООБ. Решението е правилно.

Съгласно предписанието на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 с. з. Разпоредбата препраща към чл. 12 ЗКВВООБ по отношение на обстоятелствата, при проявлението на които възниква основание за отказ за издаването на административен акт, респ. - постановяването на конститутивен такъв с правопрекратяващо действие. Следователно, за да се приложи чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ по отношение на лицето следва да са налице предпоставките по чл. 12 - една от чиито хипотези е, когато същото е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Наличието на релевантен факт, попадащ в хипотезата на цитирания тест следва да бъде установено с писмени доказателства, изходящи от съответния компетентен съдебен орган.

От представените на л. 25 и л. 34 от делото и неоспорени от жалбоподателя служебна бележка и справка - удостоверение на РУП - Елхово е видно, че срещу него е образувано досъдебно производство № 157/7.04.2010 г. по описа на РУП МВР - Елхово, както и е водена преписка ЗМ № 182/2010 г., приключила с отказ на прокуратуратура да образува досъдебно производство (л. 23).

При тези данни първоинстанционният съд обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който може да се отнеме издаденото разрешение на визираната хипотеза по чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗКВВООБ. Фактът на водено досъдебно производство срещу титуляр на разрешение за

носене, употреба и съхраняване на огнестрелно оръжие има правопрекратяващо юридическо действие досежно възможността да се упражнява този вид дейност и е основание за отнемане на издаденото разрешение. След като към датата на постановяване на оспорената заповед са били налице предпоставките, цитирани от органа при произнасянето му като фактическо основание на издадения административен акт, а изискванията, очертаващи законовия му статут са били спазени, жалбата срещу него правилно е била отхвърлена.

Противно на изложените в касационната жалба доводи, приложението на чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗКВВООБ не изисква лицето да е привлечено към наказателна отговорност и да е придобило процесуалното качество на обвиняем (т. е. да му е повдигнато обвинение по реда на НПК), а само срещу него да е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер.

Терминът "наказателно преследване" се употребява в наказателното и наказателно-процесуалното право в случаите, когато се предприемат и извършват процесуални действия от надлежните органи за привличане на дадено лице към наказателна отговорност за конкретно деяние, както и в случаите на изключване на тази отговорност. Наказателното преследване срещу определено лице за конкретно извършено деяние започва с образуване на предварително производство, което представлява началният стадий на наказателното производство. Ето защо, при условие, че актът за образуване визира конкретно лице - извършител на престъпно деяние, е без правно значение дали в хода на производството срещу дееца е повдигнато и предявено обвинение. В този смисъл Виж: решение на Конституционния съд № 10/92 по к. д. № 13/92 г. и решение № 3/98 г. по к. д. № 1/98 г.

Отнемането на разрешителното по ЗККВВООБ е мярка за административна принуда, което предполага прилагането й при наличие на индиции за неправомерно поведение. Приложимият ЗКВВООБ въвежда като правоизключващ възможността за упражняване на права, свързани с огнестрелни оръжия и боеприпаси, не фактът на достигнат етап от процесуалната дейност на компетентните органи (Сравн.: чл. 219 НПК), а фактите на започнало наказателно преследване срещу конкретното лице или налагане на наказание от вида на посочените в чл. 37 НК с влязла в сила присъда (Арг.: чл. 16 НПК)

. Очевидно идеята на законодателя е от момента на образуване на наказателно производство срещу лице, снабдено с разрешително по ЗКВВООБ, до приключването му с влязла в сила присъда, да бъде отнета възможността да борави с общоопасно средство, като превантивна принудителна административна мярка за охрана на особено важен обществен интерес.

Следователно, за да се осъществи фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ЗКВВООБ релевантен е моментът на предприетите процесуални действия - образуване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лицето - титуляр на разрешение за регулирана от този закон дейност.

При липсата на релевираните с касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Ямбол, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 209 от 17.09.2010 г. по адм. дело № 198/2009 г. на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Д. М.

В.А.