Производство по реда на чл. 208 и сл.АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано по касационна жалба директора на Дирекция»Обжалване и управление на изпълнението»Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика»/ против Решение №2335 от 04.10.2012г. на Варненски административен съд по адм. д.№3891 по описа за 2011г., с което по жалба на на „Агроспектър” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. К.о, ул.”Герена” № 3, представлявано от О. П. М., е отменен Ревизионен акт № 1101007/20.07.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 641/11.10.2011г. на Д. Д. „ОУИ” – Варна, с който на дружеството за данъчен период м. 08.2010г. са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 67 803.20лв. и лихви за забава в размер на 4846.26лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказани вътреобщностни доставки на 300, 86тона рапица и 479, 76тона пшеница в данъчен период м. 08.2010г. с получател Dolcetto Pangroup SRL, Румъния с адрес на управление гр. П. и незаконосъобразни материално-правни изводи за правомерно деклариране на нулева данъчна ставка от страна на РЛ по тези сделки. Съдът игнорирал доказаното обстоятелство, че VIN номерът на румънското дружество е невалиден и то е с прекратена регистрация за вътреобщностни сделки, считано от 01.08.2010г., т. е към момента на издаване на процесните фактури. Това било доказано и от приложеното към касационната жалба писмо на румънската администрация на публичните финанси. Посочената информация е била публично известна и РЛ е следвало да се осведоми за липсата на регистрация на своя контрагент, за който по реда на Регламент №1798/2003г. е установено, че е „липсващ търговец”. С неначисляването на ДДС по процесните доставки, РЛ е нарушило принципа на данъчен неутралитет.
Ответникът по касационната жалба - „Агроспектър” ЕООД, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Не претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
В хода на ревизията е установено, че за ревизирания данъчен период дружеството е декларирало ВОД на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС към посочения румънския търговец с VIN RO23874050. Извършен е обмен на информация по регламент ЕО № 1798/2003г. за административно сътрудничество с Р. Р., при което е получен формуляр за „Липсващ търговец” с референтен № Е_RO_BG_20101216_005016_00659.
Съгласно получения отговор, посоченото румънско дружество не извършва дейност на декларирания адрес и е липсващ търговец. Румънските собственици на дружеството не могат да бъдат открити, нито документацията на дружеството или счетоводните книги. За доказване на ВОД са представени invoice, CMR с отразено потвърждение за стоки и превозвач - задължено лице на Р. Р., пътно-прехвърлителни разписки, банкови бордера за разплащането на контрагентите. При проверка в информационната система VIES органът по приходите е установил, че получателят по доставките - задължено лице на Румъния с VIN RO23874050 е дерегистриран за вътребщностни придобивания към 01.08.2010г., поради което към тази дата не са спазени разпоредбите на чл. 7 ал. 1 от ЗДДС.
Органът по приходите е направил извод, че през данъчен период м. 08.2010г. ревизираното лице не е осъществило ВОД по смисъла на чл. 7 ал. 1 от ЗДДС, тъй като към 01.08.2010г. румънското дружество е било дерегистрирано, а процесните фактури са издадени след тази дата. Доставките не следва да се третират като ВОД за целите на ДДС и следва да бъдат третирани като доставки с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми с данъчна ставка 20%. Поради това, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗДДС е начислил на дружеството за данъчен период м. 08.2010г. ДДС в размер на 67 803.20лв. за декларирани, но недоказани ВОД на стоки по доставки свързани с „Д. П.” ООД.
Съдът е съобразил относимата за случая разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, съгласно която вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка
. Обосновано на събраните още в ревизионното производството доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е представило всички необходими писмени доказателства за доказване на процесните ВОД. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като са раздели на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава - членка. Според чл. 45 т. 1 б.”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държавата - членка, под който номер му е извършена доставката. С основание съдът е взел предвид и обстоятелството, че по съдържанието на представените документи за предаването на стоката и транспортиране й до територията на Румъния не са направени възражения от органа по приходите, съответствието на идентификационния номер е потвърдено при проверката от румънските данъчни власти.
Видно от констатациите в РД и РА, при извършената проверка в счетоводството на „Агроспектър” ЕООД, органът по приходите е установил, че дружеството притежава всички предвидени в ППЗДДС документи, удостоверяващи извършен ВОД. Представени са invoice, CMR с отразено потвърждение за получаване на стоки и превозвач – задължено лице на Р Румъния, пътно-прехвърлителни разписки, банкови бордера за разплащането между контрагентите. За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20%, като при доставки осъществени на територията на страната, органът по приходите се е позовал на това, че към датата на издаване на фактурите румънското дружество - получател на стоките е било дерегистрирано за ВОП по ЗДДС, като в тази връзка се е позовал на информацията, получена при проверка в информационната система VIES. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в пар. 1 т. 44 от ДР на ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. След като са били представени от страна на жалбоподателя доказателства, че румънската фирма получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с деклариране започването на дейността си, както и наличието на потвърждение за валиден ДДС номер, не означава, че доставка, по която фирмата, която се индивидуализира по този начин и е с качеството получател, не е страна по вътреобщностно придобиване.
Обосновано съдът е приел, че по делото липсват данни и не са представени безспорни доказателства, че към датите на издаване на фактурите за ВОД румънското дружество е с невалиден ДДС номер. Обратно, от представеното пред първоинстанционния съд по искане на ответника писмо от данъчната администрация на РРумъния /, приложено към писмо с изх.№М-24-31-56 /12.06.2012г. от Централното звено за връзка към НАП, МФ, е установено, че румънската фирма-получател не е ДДС-данъкоплатец от 01.06.2011г., от който момент фирмата е деактивирана, а от 01.08.2010г. дружеството не е регистрирано за вътреобщностни сделки. От приложеното към касационната жалба писмо от 24.07.2012г. на отдел Администрация на публичните финанси на окръг Брашов, към Националната агенция на данъчната администрация , Министерство на публичните финанси на Румъния, съгласно публикувана на 23.06.2010г. Извънредна правителствена разпоредба №54/23.06.2010г., съгласно която, считано от 01.08.2010г. се организира в рамките на Националната агенция за данъчна администрация Регистър на вътреобщностните оператори, съдържащ всички данъчно-задължени лица и юридически необлагаеми лица, които извършват вътреобщностни операции. Очевидно липсата на регистрация на румънското дружество-получател в посочения регистър е удостоверено с проверката, послужила като документална опора на констатациите на РА. Тази липса обаче не е относима към регистрацията на дружеството за целите на ДДС в Р. Р., а това е фактът с правно значение, съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на доставките към това дружество на качеството на ВОД. Така е прието и в Решение № 13214 от 06.11.2009г. на ВАС по адм. д.№7276/2009г.
Правилно пъвоинстанционният съд е приел, че в случая, приходната администрация не е установила участие в данъчна измама, доколкото са взети всички разумни мерки в рамките на възможностите на доставчика, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. От всички доказателства по делото се е установило, че доставчикът е бил добросъвестен, предприел е всички разумни мерки при извършване на сделките, за да установи дали получателят е регистрирано лице в друга държава-членка.
Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че от представеното на л. 258 от административната преписка доказателство е видно, че румънското дружество-получател с VIN RO23874050 е декларирал ВОП на стоки с доставчик „Агроспектър” ЕООД, както за м. 07, така и за процесния м. 08.2010г., което, макар да не е част от фактическия състав за признаване на ВОД, е косвено доказателства, че към датите на издаване на фактурите получателят е бил регистриран по ЗДДС.
Доколкото транспортирането и получаването на стоката на територията на друга държава – членка е доказано и данъчната администрация на Румъния е удостоверила дерегистрацията на дружеството получател по ЗДДС, считано от 01.06.2011г., обосновано първоинстанционният съдебен състав е приел, че по отношение на основния спорен въпрос, органите по приходите неправилно са приели, че към датата на издаване на фактурите /м. 08.2010г./ получателят не е бил регистриран по ЗДДС в друга държава членка и РЛ е следвало да начисли ДДС върху стойността на процесните доставки.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2335 от 04.10.2012г. на Варненски административен съд по адм. д.№3891 по описа за 2011г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ Д. П.
Т.Н.