Производството е по чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Н. К. Д., гр. В. Т., ул. „С. С.“ №59, вх. „А“, ет. 3, ап. 3 срещу протоколни решения от 01.11.2010г., 27.12.2010г., 23.02.2011г. и 19.05.2011г. на комисия, назначена със заповед №РД-22-1475 от 26.10.2010г. на кмета на община В. Т..

С обжалваните протоколни решения назначената със заповед №РД-22-1475 от 26.10.2010г. на кмета на община В. Т. комисия регламентирала начина на използване на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на община В. Т..

Жалбоподателят счита обжалваните актове за нищожни, алтернативно поддържа твърдение за тяхната незаконосъобразност поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Жалбоподателят твърди, че комисиите към кметовете на общините, съобразно определените им в §1а, ал. 2 и 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) правомощия са помощни консултативни структури и извън предела на техните функции е да определят режима на ползване на имоти – общинска собственост. Поради това решенията на комисията, с които се определят зони за кратковременен престой и паркиране, работно време на същите и други, се явяват взети от орган, който не притежава необходимата материална компетентност и като такива са негодни да породят целените с тях или някакви други правни последици. Сочи, че чл. 76, ал. 2 АПК и чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) изрично изключват възможността компетентността по издаването на нормативните актове да се делегира. С оглед на това определянето на „сините зони“ не може да бъде извършено от орган, различен от общинския съвет. Сочи, че оспорените протоколни решения не отговарят на изискванията за форма на подзаконовия нормативен акт – чл. 26, ал. 1, чл. 42 и 43 от Указ 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 883).

Жалбоподателят твърди, че в хода...