Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Хабиби, [гражданство] против решение № 273/24.04.2019 г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. д. № 185/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 379/22.01.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет на Р. Б, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Хабиби. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му.
Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк.. С, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в Закон за предоставянето на единия или другия статут.
С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на М. Хабиби, [гражданство], против решение № 379/22.01.2019 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е приел, че по отношение на оспорващия [гражданин], с етническа принадлежност – [етнос] и по религия – [вероизповедание], идващ от Иран, не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8 от ЗУБ. Преценено е, че заявените от кандидата причини за напускане на Афганистан и Иран (където е живял през последните 15 г.), са икономически и че същият е икономически мигрант, целящ намирането на по–добър стандарт на живот. Съдът, обсъждайки бежанската история, заявена от самия жалбоподател, че напуснал Иран заради невъзможността да работи официално и поради лошото отношение към бежанците, не водят до извод за основателни опасения от преследване по см. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, като неподкрепени са възприети и страховете на кандидата от завръщане в Афганистан поради страх от преследване. С оглед липсата на данни за преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ от страна на субекти на преследване по см. на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, съдът е приел за законосъобразен отказът на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на административното решение, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, съдът, позовавайки се на представените две справки относно актуалната обстановка в Ислямска република Афганистан с вх. № МД-88/04.02.2019 г. на ДАБ и актуалната обстановка в Ислямска република Иран вх. № МД-118/14.02.2019 г. е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето и на хуманитарен статут. Прието е, че в Афганистан са налице райони на конфликт, но ситуацията в страната като цяло не може да се определи като въоръжен конфликт свързан с безогледно насилие. Съдът е извършил преценка и относно ситуацията в Иран, предвид факта, че чужденецът е живял почти целия си живот на територията на тази страна и е приел, че Иран следва да се приеме като трета сигурна страна за Хабиби и за него не съществува реален риск.
При преценката относно правилността на оспореното решение, с което се отказва предоставяне и на хуманитарен статут, съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства", посочени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като при преценката си е съобразил и тълкуването, дадено в решение по дело С-465/2007 г. на СЕС. Съдът е приел, че административният орган е изпълнил законовото си задължение и е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на чужденеца.
Съдът е счел, че датата към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е датата, когато съдът се произнася по случая. Съдът е посочил, че по делото се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в И. Р. А и И. Р. И, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. „в” от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по решението на СЕО.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките на Закон за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му.
От правна страна съдът приел, че решението е законосъобразно, тъй като по отношение на чужденеца не се констатират предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) за предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният орган е обсъдил обстоятелствата, посочени в бежанската история на чужденеца, които не обосновават наличието на реална опасност от тежки посегателства върху личността му. При отсъствието на основания за отмяната на акта на председателя на Държавната агенция за бежанците административният съд е отхвърлил подадената жалба.
Съобразявайки материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, съдът правилно е преценил, че липсват доказателства за наличието на осъществено преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, както и такива за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказания или изтезания спрямо касатора М. Хабиби. В бежанската си история той не излага нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в И. Р. И, където е живял 15 години и от където е пристигнал нелегално през Турция в България. Не е изложил такива и относно страната му на произход [държава]. Обоснован е изводът на съда, че действителният мотив за напускане на Иран и нежеланието на чужденеца да се завърне в Иран или в Афганистан е по съображения попадащи извън предметния обхват на ЗУБ. Спрямо касатора Хабиби не са налице законовите предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито поради реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне. Не е доказано и наличие на заплаха поради ситуация на безогледно насили в държавата му по произход. Действително, на територията на Афганистан са налични прояви на въоръжени сблъсъци, обстановката като цяло е неспокойна, но не са налице данни за проява на въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната. Предвид това, следва да бъде споделен като обоснован изводът на първоинстанционния съд, че макар и в значителна степен да е налице несигурност в страната, общото положение не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя за такова с характера на въоръжен конфликт и оттам да следва изводът, че поради самия факт на пребиваване на територията на И. Р. А лицето е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Обосновано е прието и че не може да се направи извод за наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Иран, както и че на територията на тази страна няма данни за безогледно насилие. И. Р. И следва да се приеме като трета сигурна страна за касатора Хабиби, на чиято територия няма опасност същият да претърпи тежки посегателства и за него не е налице възможността безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Неоснователни са доводите на касатора, че от ДАБ е допуснато съществено нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ,напротив подробно е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства относно връщането Хабиби, както в Афганистан така и в Иран.Административния орган е обсъдил личната история на касатора с оглед твърденията му че е [етнос],като от изложеното в справка вх. № МД -434 от 08.06.2018г. на Дирекция "Международна дейност ",може да се направи обоснован извод че тази етническа група на [етнос],на която представител е и касатора не е обект на преследване в страната му по произход.Обосновани са и изводите на административния орган по отношение връщането на касатора в Иран, още повече, че той е роден в [държава] и там е живял необезпокоявано, като причините за напускането са чисто икономически.Обоснован е основния извод на административния орган, че по отношение на Хабиби, присъствието му на териториите на тези държави, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха.
По тези съображения, касационната инстанция приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 273/24.04.2019 г., постановено от Административния съд - Хасково адм. д. № 185/2019 година. Решението е окончателно.