Т. М. Т е подал касационна жалба срещу решение № 492/23.01.2019 г. по адм. дело № 9146/2017 г. по описа на Административния съд – София-град, с което са отхвърлени предявените от него срещу Националната агенция за приходите искове за присъждане на обезщетения, общо в размер на 143 744, 27 лева главница и 24 005, 42 лева мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите – 23.12.2015 г. до датата на исковата молба – 11.08.2017 г., за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен ревизионен акт № Р-22221415003867-091-001/23.12.2015 г. на данъчен орган при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите–София, отменен с решение № 6557/28.10.2016 г. по адм. дело № 7425/2016 г. по описа на Административния съд – София-град, оставено в сила с решение № 3068 от 14.03.2017 г. по адм. дело № 14255/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Националната агенция по приходите, ответник по касационната жалба, е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството по адм. дело № 9146/2017 г. по описа на Административния съд – София-град е образувано по исковата молба на Т. М. Т, с която срещу Националната агенция за приходите са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ...