Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Я, чрез адвокат Ножарова и адвокат Михалева против решение № 214 от 20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 360/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол, в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове изцяло. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Бора Еф Ай” ООД, гр. Я. чрез пълномощниците си по делото адвокат Алдинова и адвокат Трифонова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок.

Производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило по предявени на основание чл. 203 АПК от „Бора Еф Ай” ООД, гр. Я. против община Я. обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, претърпяна загуба и пропусната полза, изразяващи се в стойността на собствена на дружеството сграда, премахната въз основа на отменена по съдебен ред заповед на кмета на община Я. от органи на общинската администрация и пропуснати доходи от наеми, по посочени в исковата молба договори за наем, сключени за същата сграда.

С обжалваното решение съдът е уважил частично иска за обезщетяване на вреди, изразяващи се в стойността на премахнатата сграда и изцяло този за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени доходи от отдаването и под наем. В частта му, с която предявеният иск за обезщетяване на вреди е отхвърлен решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо.

Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционният съд се е развило по нередовна искова молба. В нея не са отразени изискуемите се от закона обстоятелства, на които се основават предявените искове, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции.

Претендираните от ищеца вреди се основават на премахването на притежавана от него „сграда“, изградена върху имот частна общинска собственост. Притежаваното право на собственост върху недвижим имот ищецът трябва да изведе с неговите индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, застроена площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В случая при наличие на претенция за вреди изразяващи се в стойността на притежаван недвижим имот и невъзможността за ползването му по предназначение за определен период от време, следва да е налице и описание на неговото фактическо състояние към момента на неговото премахване. Само при индивидуализация на имота в исковата молба е налице възможност за съда да установи дали ищецът притежава право на собственост в твърдения обем и вид, на чиято загуба основава твърдените за претърпени от него вреди. Такава индивидуализация в случая няма, липсва каквото и да е описание на твърдяното за притежавано право на собственост, при което е следвало първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество.

Нередовността на исковата молба е намерила пряко отражение в мотивите на обжалваното решение, в които съдът използва различни наименования на претендираното от ищеца право на собственост – върху сграда и върху обект, представляващ метален павилион, като в тях не е дал отговор на основното възражение на ответника, че ищецът не се легитимира като собственик на недвижимия имот, от премахването на който твърди да е претърпял вреди.

Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение в обжалваната му част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 214 от 20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 360/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол в частта му, с която е осъдена О. Я да заплати на „Бора Еф Ай“ ООД, ЕИК 128586456, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „Мир“ № 29 сумата от 111 550 /сто и единадесет хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015 г. издадена от кмета на община Я., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2015 г. до окончателното и изплащане.

ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.