Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на община П., чрез процесуалния представител адвокат Димчева срещу решение №1368 от 11.11.2019г., постановено по адм. дело №964 по описа за 2019г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение за налагане на финансова корекция №01-0800/3698 от 27.02.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „З"ЕООД, с когото е сключен договор на 3.05.2011г.

Следва са се вземат предвид и следните данни за извършени действия на проверяващия орган - уведомително писмо от Държавен фонд - уведомително писмо от ДФЗ №ПК7/221 с изх. № 01-800/1466 от 31.5.2011г. във връзка с осъществяването на контрол върху процедури, финансирани изцяло или частично със средствата от европейски фондове и проверка по проведена процедура, писмо №01-0800/3698 от 20.12.2013г. на ДФЗ, както и изричния доклад от м. 01.2014г. - Годишен доклад за сертификация на разплащателната агенция за финансовата 2013г., където в табличен вид изрично е посочена проблематиката при община П..

Липсват данни кога точно е направено окончателното приемо-предаване на извършваните ремонтни работи по възложената обществена поръчка и сключения договор на 3.5.2011г., за да се установи конкретната дата на приключване на нередността, но дори с посочените дати - 3.5.2011г. / сключването на договора/ и извършваните действия и проверки за целия период от тази дата до решението за откриване на производството по налагане на финансовата корекция, което през 2016г. са достатъчни да бъдат възприети като такива за контрол на европейските средства, поради което няма как да бъде изтекъл 4-годишния период, в който може да се направи финансова корекция.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че не е налице изтекла погасителна давност относно възможността за образуване на производство и налагане на финансова корекция. Поради което направеното възражение от касатора е неоснователно.

По отношение на твърденията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения относно неизпълнение указанията на първата касационна инстанция и липсата на надлежни изводи – фактически и правни в новия съдебен акт, същите са основателни, доколкото наистина липсва подробно надлежно с дати изложение, но крайния извод за допуснато нарушение на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм. е правилен. Правилно е приетото от съда, че възложителя в нарушение на закона е формулирал изискванте за специфичен оборот в размер на не по-малко от 3008231 лв. без ДДС, за всяка от последните три години 2007, 2008 и 2009 г., което е представлявало ограничително условие, тъй като в обявената обществена поръчка няма да могат да участват лица, които развиват дейност по-малко от три години. С относимите към въпроса правни норми на чл. 25 ал. 5 т. 3 от ЗОП отм. , чл. 50 ал. 1 т. 3 от ЗОП / отм. /, където са дадени възможности за предвиждане на такива условия относно финансовото състояние, за да участват и лица, които развиват дейност по-малко от три години. По-големят кръг участници от друга страна гарантира и конкурентност, която е предпоставка за по-добро изпълнение.

Няма основание за отмяна на съдебния акт, следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба се явява неоснователна. На ответника се следват разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение като се оглед процесуалното поведение следва да бъде определено на 100лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1368 от 11.11.2019г., постановено по адм. дело №964 по описа за 2019г. на Административен съд София област.

ОСЪЖДА община П. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100 лв. разноски за тази инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.