Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство(НИНКН), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 5109/22.07.2019 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 4802/19 година.

С обжалваното решение, на осн. чл. 257, ал. 2 АПК е осъден директорът на НИНКН в 14 дневен срок от влизане в сила на решението да предприеме действия по изготвяне и в едномесечен срок от влизане в сила на решението да изготви заключителна оценка във връзка с подаденото от „Е"ЕАД, за изготвяне на заключителна оценка за обект „Д"ЕАД.

Доказателствата, че заявителят пред НИНКН е собственик на обекта по силата на апортна вноска от НЕК през 2007 година, както и че подписалото заявлението лице може да задължава с действията си дружеството следва да са представени със самото заявление и по този начин да са станали част от преписката. Съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта от представянето на цялата административна преписка, а на жалбоподателя необходимостта от представяне на доказателства за сочените обстоятелства, както и доказателство, че те са били представени със заявлението.

Вместо да даде необходимите указания, съдът необосновано ( при липсата на доказателства и без да сочи въз основа на какви документи) приема в решението си, че жалбоподателят е собственик на обекта.

Видно от заявлението на жалбоподателя до НИНКН е, че то не е подписано от представляващия дружеството, така както е посочен в удостоверението от АВ, а именно от А.Ц, а от друго лице - К.Т с отбелязване, че е зам. изпълнителен директор пълномощник на изп. директор съгласно пълномощно рег. № 1465/22.02.2018г. на нотариус В.В № 320 на Нот. камара. Вместо да изясни, това пълномощно представено ли е със заявлението и действително ли установява упълномощаване на въпросното лице за подаване на заявлението, съдът необосновано преценява заявлението...