Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 2065/31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2442/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14 от 29.06.2017г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който са установени публични държавни вземания срещу "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД /"ВиК – Варна" ООД/ в размер на 1 267, 04лв., представляващи непогасен остатък от такса за замърсяване от заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.04.2016г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорният по делото въпрос относно приложимото към разрешаването на казуса материално право. Счита се, че съдът не е отговорил на възраженията в жалбата, както и, че неправилно е приел, че таксата за замърсяване за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. следва да се определи съобразно компонентите в разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/, съобразно редакцията преди изменението й – ДВ, бр. 51/2015г. Касаторът формулира съображения, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ /в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 61 от 2010 г./ във вр. с § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г./ и съдебната практика по приложението й. Настоява да се приеме, че в тази връзка...