О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3918

Гр. София, 20.08.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2968 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно Решение № 83 от 24.04.2023 г. по в. гр. д.№ 104/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е упражнен инстанционен контрол по отношение на Решение № 276 от 27.06.2022 г., допълнено с Решение № 22 от 16.01.2023 г. – и двете, постановени по гр. д.№ 409/2021 г. по описа на РС – Ловеч.

На основание чл. 270, ал.3 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по недопустим иск в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. С. С. срещу С. С. Е. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 5 ГПК - да бъде признато за установено, че на 16.06.2014 г. в съдебно заседание по НОХД № 351/2014 г. по описа на ОС – Плевен, С. С. Е., като свидетел, устно и съзнателно потвърдила неистина, изразяваща се в неверни факти и обстоятелства в това, че З. С. С. е извършил убийство на съпругата си К. Г. С. на територията на Р. Г. през 2008 г., което представлява престъпление лъжесвидетелстване= Производството по делото в тази част е прекратено.

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. С. С. срещу С. С. Е. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лева, за настъпили вреди и неблагоприятни последици, вследствие постановяването на доживотна присъда по чл. 116, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК за ищеца З. С. С., както и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане.

Касационна жалба е подадена от ищеца З. С. С., представляван от служебен адвокат Б. Ц. от АК – Ловеч, придружена от изложение на основанията по чл. 280 ГПК.

Ответницата по касация С. С. Е. не е депозирала отговор на касационната жалба.

По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

Въззивният съд е приел, че с иска по чл. 124, ал. 5 ГПК ищецът цели да установи престъпно обстоятелство, а именно лъжесвидетелстване на ответницата. От събраните във въззивната инстанция писмени доказателства е установено, че с постановление на РП – Плевен е отказано да се образува наказателно производство за деяние по чл. 290 НК (лъжесвидетелстване), извършено от С. Е. по НОХД № 351/2014 г. Отказът е постановен на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Постановлението е потвърдено от ОП – Плевен и Апелативна прокуратура – В. Т.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, този иск се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. С оглед разясненията в ТР № 20/1968 г. на ВС, ОСГК, целта на уредения с разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК иск е да се установи дадено обстоятелство за престъпно, когато това не може да бъде постигнато по редовния наказателно-процесуален път и да бъде постановена съответната присъда, която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние. В хипотезите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК със средствата на наказателния процес се установява, че деянието или не е осъществено или то не е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс. Именно поради това и поради недопустимостта гражданският и наказателният съд, респ. органът на досъдебното производство, да достигнат до различни и евентуално противоречиви изводи относно това дали деянието е извършено и дали то съставлява престъпление, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е изрично изключена от приложното поле на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. Това е законодателният замисъл, вложен в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК. Следователно, отказът на прокурора да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (деянието не е извършено или не съставлява престъпление), не обективира предпоставка за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. В посочената разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, в които искът за установяване на престъпно обстоятелства е допустим. Иск извън тях е недопустим.

Искът по чл. 45 ЗЗД е приет за процесуално допустим. С него е претендирана сумата 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в страх, психически тормоз, безсъние, раздяла от малките му деца – настъпили за ищеца вреди и неблагоприятни последици, вследствие на лъжесвидетелстването на 16.06.2014 г. в съдебно заседание по НОХД № 351/2014 г. по описа на ОС – Плевен, осъществено от С. С. Е., вследствие на което на ищеца било наложеното наказание доживотен затвор на основание чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Въззивният съд е приел, че лъжесвидетелстването е престъпление по смисъла на чл. 290, ал. 1 НК, което следва да се установи с влязла в сила присъда по основание чл. 300 ГПК вр. чл. 301, ал. 1 и чл. 413 НПК или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. По делото не са ангажирани доказателства за влязла в сила присъда по чл. 290 НК срещу ответницата, нито има уважен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Следователно ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на престъпно обстоятелство, явяващото се противоправно действие като елемент от фактическия състав на деликта, за който се претендира обезщетение. При отсъствие на една от кумулативно изискваните предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, а именно установеното действие – лъжесвидетелстване, безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки, а именно време, място, субект, наличие на причинно-следствена връзка, както и наличие на вреди.

В изложение към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Следва ли при образувано производство с правно основание чл. 45 ЗЗД да се приеме, че основание за неговото уважаване е наличие задължително на влязла в сила присъда по реда на чл. 290 НК или доказан иск по чл. 124, ал.5 ГПК ?

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният въпрос на първо място не удовлетворява изискванията към общото основание за селекция на касационната жалба. Той е изведен от становището на касатора по правилността на атакуваното решение и изразява несъгласието му с извода, че предявеният иск е неоснователен. Въпрос, който е поставен с оглед становище на страната няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК (според които, за да е значим, въпросът следва да е обусловил изхода по делото и да е формирал решаващата воля на съда, но не и да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или пък да се отнася до обсъждане на събраните по делото доказателства) и не осъществява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наред с това в случая освен отсъствие на общата, не са обосновани и допълнителните предпоставки на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. То не съдържа допълнителни основания, които страната е задължена да мотивира, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяна на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Ето защо по поставения въпрос достъп до касация не може да се осъществи на заявеното основание.

Следва да се има предвид също така, че на основание чл. 120 НПК свидетелят в наказателния процес е адресат на задължение да изложи добросъвестно и правдиво всичко, което му е известно във връзка с фактите, за които свидетелства и по този начин да спомогне за правилното решаване на делото, а съответният надлежен орган го предупреждава за отговорността, която носи по чл. 290 НК, ако не стори това - ако устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина. Когато свидетелят излага неверни обстоятелства в показанията си, с деянието си той засяга обществени отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздаването, поради което извършва престъпление против правосъдието, а не престъпление против личността на посочено в показанията лице. Престъплението „лъжесвидетелстване“ може да бъде осъществено само ако извършителят му, при депозиране на неистински показания потвърди неистина или затаи истина. Първото деяние се изразява в съобщаване на факти, които не са възприети от свидетеля или в съобщаване на факти по начин, различен от този, по който са се осъществили в действителност. Затаяването на истината се осъществява чрез бездействие, като свидетелят премълчава факти, които е възприел. Престъпното деяние може да бъде извършено само при форма на вината „пряк умисъл“ - когато деецът е съзнавал, че твърди неистина или затаява истина. С оглед характера на засегнатата с това престъпление обществена ценност, надлежният съдебен ред за установяване на неистинност на свидетелски показания е влязла в сила присъда, с която свидетелят е признат за виновен за престъпление по чл. 290 НК или влязло в сила решение на граждански съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено. Когато като източник на вредите, причинени от деликт, се сочи престъпление против правосъдието, на основание чл. 17, ал. 1 ГПК гражданският съд не е оправомощен да извърши инцидентна преценка дали е налице престъпление.

В разглеждания случай не е налице установена неистинност на свидетелски показания по надлежния съдебен ред, от което произтичаща неоснователността на разгледаната претенция.

По изложените съображения състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 83 от 24.04.2023 г. по в. гр. д.№ 104/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: