О. В е подала касационна жалба срещу решение № 2175/4.12.2017 г. по адм. дело № 3407/2016 г. по описа на Aдминистративния съд – Варна, с което е осъдена да заплати на И.И обезщетение в размер на 37 056 лева за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от наемната цена на собствения й недвижим имот поради невъзможност за ползване на имота по предназначение в резултат на незаконосъобразен акт – прогласеното за нищожно разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на главния архитект на О. В за шахта № 2. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено.

Ответницата И.И е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване и служебно – за нарушение на материалния закон, прие следното:

Производството по адм. дело № 3407/2016 г. по описа на Aдминистративния съд – Варна е образувано по исковата молба на И.И, с която срещу О. В е предявен иск за сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 1.10.2010 г. – 31.12.2015 г. за имот № 979 по кадастралната карта на СО "С. Н". В исковата молба се твърди, че О. В ползвала без правно основание имот, собствен на ищцата, тъй като в него била изградена шахта съгласно разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на главния архитект на О. В, обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Поради извършеното строителство предвижданията на подробния устройствен план за имота не можели да бъдат осъществени. Въпреки отправените от ищцата многократни искания и покани да бъдат предприети действия от страна на общинската администрация за служебно допускане и изработване на изменение на действащия подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, за да бъде проведено отчуждително производство за имота на ищцата, такива не били предприети.

В хода на процедура за отстраняване на нередовности на исковата молба, с молби от от 07.02.2017 г. и от 02.03.2017 г. ищцата потвърждава, че исковата й претенция за обезщетяване се основава на твърдения за вреди, настъпили от обявеното за нищожно разрешение за строеж, както и от бездействието на администрацията на О. В да предприеме действия за изменение на подробния устройствен план на град Варна в частта относно процесния имот, в частност от неизпълнение на задълженията на институцията по чл. 124а ЗУТ и чл. 135 ЗУТ. В съдебно заседание на 10.10.2017 г. процесуалният представител на ищцата е направил изявление, че вредите представляват пропуснати ползи от невъзможността за ползването на имота, като размерът им се определя с оглед евентуален договор за наем.

В хода на производството административният съд е допуснал изменение на иска чрез намаляване на претендирания размер на обезщетението от 90 000 лева на 37 056 лева.

Aдминистративният съд установил, че И.И е собственик на поземлен имот № 1594а в квартал 36 по плана на местността „С. Н“, град Варна, с площ 700 кв. м. съгласно нотариален акт № 31, том ІV, рег. № 9395, дело № 500/2006 г., нотариален акт № 134, том VІ, рег. 6255, дело № 1171/1935 г. и удостоверение за наследници. Съгласно подробния устройствен план – план за застрояване и регулация на квартал „С. Н“ – Варна, одобрен с решение № 2405-10 по протокол № 23/24 от 24. 06.2010 г. на Общинския съвет – Варна, имотът на ищцата представлява урегулиран поземлен имот УПИ ХVІІІ-979 в кв. 43 по плана на Варна, с идентификатор по кадастралната карта на града № 10135.2526.979, площ от 590 кв. м.

С разрешение за строеж № 133/ГИ/4.10.2005 г. на главния архитект на Община – Варна е разрешено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като възложител и на О. В, като собственик да извършат строеж „Укрепване на свлачище в местността „Св. Никола“, като се изградят: пилотна конструкция № 1 и 2; шахта № 1, 2, 3 и 4; хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на шахтите; технологични пътища; контролно-измервателна система и рехабилитация на главна водопроводна мрежа "Варна – Златни пясъци". С влязло в сила решение № 296 от 14.02.2014 г. по адм. дело № 3560/2013 г. по описа на Административния съд – Варна, по подадена от И.И жалба, разрешение № 133/ГИ/4.10.2005 г. на главния архитект на О. В е обявено за нищожно. Съдът изложил съображения, че няма данни държавата или О. В да са собственици на имота, а И.И не е учредявала право на строеж на посочените в разрешението за строеж субекти.

Според заключението на назначената по делото техническа експертиза, за времето от 01.01.2010 г. до влизане в сила на подробния устройствен план от 2010 г., за територията на имота са имали действие Специфични правила за застрояване, одобрени със заповед № 02-141734/21.09.1999 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които е предвидена максимална плътност на застрояването 25%, Кинт 0, 8. Според одобрения подробен устройствен план на населеното място от 2010 г. няма забрана за застрояване на поземления имот. Предвиденото застрояване е такова за зона "Жилища, вили" – жилища, вили, кота корниз е ≤ 2/≤ 7, максималната плътност на застрояването е 25%, Кинт 0, 60. Според общия устройствен план на Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г., застрояването на СО „С. Н“ е Жм2 – жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване и допълнителни изисквания - максимална плътност на застрояване – 25%, Кинт-0, 60, кота корниз–7м. Тъй като в имота на ищцата било изградено съоръжение – шахта № 2 като част от строежа, за чието извършване е било издадено разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г., нормативно възможното застрояване не можело да бъде реализирано.

Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд направил извод, че по причина на издаденото нищожно разрешение за строеж, на основание на което в имот на ищцата е било изградено геозащитно съоръжение, тя не е могла да ползва имота си по предназначение – да го застрои, да го продаде или да го отдаде под наем, да учреди върху него вещни права в рамките на исковия период.

Съдът отбелязал, че при преценката на възможността ищцата да упражнява правата си на собственик върху имота е взел предвид обстоятелството, че изградената шахта е част от общата укрепителна система за укрепване на свлачище „С. Н“ според приложения от „Геозащита“ ЕООД – Варна проект. Премахването на съоръжението би довело до огромен и необоснован риск. Видно от този проект, още преди издаването на разрешението за строеж от 04.10.2005 г., е предвидено ситуирането на шахта в имота. Според писмо на О. В от 08.10.2008 г., след осигуряването на средства, ще се пристъпи към процедура по отчуждаване, каквато до момента не е открита.

Съдът се позовал и на влязлото в сила решение № 2967 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 2087/2010 г. по описа на Административния съд – Варна, с което О. В е осъдена да заплати на И.И обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 2007 г. – 2009 г., причинени от обявеното за нищожно разрешение за строеж от 04.10.2005 г.

За определяне на размера на обезщетението административният съд изслушал заключение на оценителна експертиза, за изготвянето на което са използвани методът на сравнителните продажби за определяне стойността на земята и методът на приходната стойност (инвестиционен метод) за определяне на наема. Според приетото заключение, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. за имота са пропуснати ползи от наем в размер на 38 856 лева.

С оглед тази фактическа обстановка съдът приел, че предявеният иск е доказан по основание и размер. По делото били установени всички фактически предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна. Поради това административният съд осъдил О. В да заплати на И.И обезщетение в размер на 37 056 лева за претърпени имуществени вреди за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г., представляващи пропуснати ползи, приравнени на наемната цена на имота й, който тя не е могла да ползва поради невъзможност за ползването му по причина на издаденото нищожно разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г.

Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Административният съд не е изяснил в пълнота обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Съдът е възпроизвел в значителна степен мотивите на влязлото в сила решение № 2967 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 2087/2010 г. по описа на Административния съд – Варна, макар да са налице и нови твърдения, свързани с доказването на други обстоятелства, извън вече известните от предходния правен спор между същите страни. Освен твърденията, че вредите са причинени от нищожен административен акт, са добавени и други за настъпване на вреди от бездействието на администрацията на О. В да измени действащия за населеното място подробен устройствен план – план за регулация и застрояване в частта относно УПИ ХVІІІ-979 в кв. 43, за да започне производство по отчуждаването на имота. В хода на процедурата за отстраняване на нередовности по съдържанието на исковата молба ищцата двукратно е поддържала една и съща формулировка, от която се извежда твърдения за вреди, понесени от действието на два, едновременно проявени фактора – от незаконното строителство, извършено в имота й по причина на издадения от главния архитект на О. В нищожен административен акт и от бездействието на администрацията на О. В да измени действащия подробен устройствен план на град Варна, така че имотът й да се отреди за изграждането на обект, елемент на техническата инфраструктура, публична собственост, и да бъде отчужден със заплащането на равностойно обезщетение.

Административният съд не е изложил мотиви за наличието на бездействие от страна на общинската администрация да открие служебно процедура по изменение на подробния устройствен план на град Варна на някое от предвидените в чл. 134 ЗУТ основания, така че имотът на ищцата да се отреди за изграждането на обект, публична собственост, за да съответства устройственото му предназначение на предназначението, което той фактически изпълнява към днешна дата.

В решението липсват съображения и по твърдението на ищцата, че вредите са причинени от едновременното действие на визираните в исковата молба два причинно-следствени фактора, както и относно проявлението им в рамките на исковия период. Ищцата претендира обезщетяването на вреди, настъпили в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. Строителството на шахта № 2 в собствения й имот е осъществено преди 2010 г. въз основа на строително разрешение, обявено за нищожно с влязло в сила решение № 2967 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 2087/2010 г. по описа на Административния съд – Варна. Противно преценката на административния съд, от установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) е възникнал преди датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на нищожността на строителното разрешение. Именно установеното по силата на съдебното решение правно положение поражда за О. В административно задължение за отстраняване на незаконния строеж, респективно за предприемане на мерки за обезщетяване на ищцата, чийто имот е засегнат от изграденото съоръжение.

Административният съд не е назначил инженерно-геоложка експертиза, посредством която с пряко доказване да се установи попада ли имотът на ищцата в свлачищен район, представлява ли шахтата геозащитен строеж, създава ли този строеж сигурност срещу повреди и разрушения, причинени от свлачищни процеси, по отношение на имота на ищцата и по отношение на други имоти в района, възможно ли е премахването му и разполагането на съоръжението в друг имот. Независимо че страните не са поискали назначаването на такава експертиза, съдът може да я назначи служебно, както предвижда чл. 171, ал. 2 АПК, за да установи относими за правилното решаване на делото факти. Макар да има данни за характеристиката на района, в който се намира имотът на И.И, съдържащи се в приложената към адм. дело № 2087/2010 г. по описа на Административния съд – Варна извадка от обяснителна записка за вертикална шахта № 2 към проект "Укрепване на свлачище "С. Н", административният съд е следвало да изясни в пълнота тези обстоятелства, за да направи преценка за мерките, дължими от О. В след обявяване на нищожността на строителното разрешение.

Не е изяснена и възможността за ползване на имота на ищцата при наличието на изграденото в него отводнително съоръжение, респективно на частта от него, която е свободна от осъщественото строителство. Касационният жалбоподател основателно възразява, че по делото не са ангажирани доказателства за възникването на имуществени вреди, изразяващи в ограничение на възможността за пълноценно ползване на имота по причина на нищожния административен акт и на бездействието на общинската администрация. Приложимият нормативен акт изисква вредите да са реално проявени във формата на щета или да се изразяват в пропускането на сигурна възможност за увеличаване на имуществото на засегнатото от незаконна административна дейност лице. Обявяването на района за свлачищен, каквито данни се съдържат в посочената горе обяснителна записка, само по себе си води до намаляване на възможностите за продажбата на имота или за отдаването му под наем на пазарни цени, на които се продават или отдават под наем имоти в райони, незасегнати от подобно физико-геоложко явление. Такива въпроси по делото обаче не са били поставени и съответно, не са намерили отражение в заключението на назначената по делото оценителна експертиза, макар съдът декларативно да е посочил, че е взел предвид предназначението на шахтата като част от обща система за укрепване на свлачище „С. Н“.

Първоинстанционният съд не е отговорил на искането на ответника за привличането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което може да се осъществи чрез участието му като трето лице-помагач на ответника. По делото не е установено дали изградената шахта е държавна или общинска собственост, а това е от съществено значение за преценката дали именно ответникът дължи откриване на отчуждителна процедура при условията на чл. 21 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), сред които е и възможността за изкупуването или замяната на имота на ищцата с равностоен общински имот преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2.

С оглед констатираните касационни основания решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав.

Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2175/4.12.2017 г. по адм. дело №3407/2016 г. по описа на Aдминистративния съд – Варна.

ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.