Образуване е по касационни жалби на „Рак ван“ ООД, представено от адв. И.К, срещу решения № 1275/24.06.2019 г. и № 1666/26.08.2019 г., постановени от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г.

Касаторът обжалва първото решение, като приема, че с него е потвърдено наличието на задължения на дружеството, определени с ревизионен акт № Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в размер на ДДС в общ размер 7 832.86 лева с лихви 3 845.63 лева и за корпоративен данък в общ размер 324.25 лева с лихви за забава 133.61 лева. Доводите са за грешки в пресмятанията при определяне на размера на публичните задължения и неправилно определяне на резултатите по ЗДДС по данъчни периоди без да се вземе предвид наличието в някои от тях на данък за възстановяване. Сочи по данъчни периоди коректните според него резултати. Отрича правилността на установяване на задължение за ДДС за внасяне в периоди, в които и при съобразяване на неотчетените приходи по фактури не възниква такъв резултат. Като аргумент в подкрепа на тази теза сочи липсата на определени задължения за лихви в периоди, за които съществува ДДС за внасяне. Твърди грешки и несъответствия в мотивите при обобщаването на задълженията, за които РА се отменя и тези, за които се отхвърля оспорването. Настоява на предмет на първоинстанционното съдебно производство, ограничен от разпоредената при предходно касационно обжалване частична отмяна на предишно първоинстанционно решение. Предлага собствено изчисление на размера на вземанията, за които е отнесен спора пред АС Варна в новото първоинстанционно производство. Иска отмяна на решението в обжалваните части. Претендира деловодни разноски.

Доводите в жалбата срещу второто първоинстанционно решение, постановено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, са за неотстранена грешка с включването в размера на задълженията - предмет на спора в новото първоинстанционно производство и на такива, за които е влязло в сила предходното отменително първоинстанционно решение. Иска отмяна на решението за допълване на решение № 1275/24.06.2019 г.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна изразяват становище за неоснователност на касационните жалби.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационните жалби.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

Обжалваното решение на АС Варна е постановено в повторно първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 9649/13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2018 г. на решение № 20/10.01.2018 г. на АС Варна по адм. д. № 695/2016 г. в частта, с която е отменен РА № Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП с решение № 599/17.12.2015 г., относно установените задължения за ДДС и лихви за д. п. м. 01.2009 г., м. 04.2009 г., м. 06.2009 г., м. 08.2009 г., м. 09.2009 г., м. 02.2010 г., м. 03.2010 г., от м. 05 до м. 10. 2010 г., м. 05.2011 г., м. 12.2011 г., м. 03.2012 г., от м. 07 до м. 12.2012 г., д. п. м. 02.2009 г. – за разликата над 119.83 лв. до 415.97 лв., д. п. м. 11.2009 г. за разликата над 20.77 лв. до 314.37 лв., д. п. м. 12.2009 г. за разликата над 132.15 лв. до 1 522.32 лв., д. п. м. 11.2010 г. за разликата над 117.43 лв. до 296.80 лв., д. п. м. 12.2010 г. – за разликата над 50.13 лв. до 799.96 лв., д. п. м. 02.2012 г. за разликата над 62.76 лв. до 146.91 лв., д. п. м. 04.2012 г. за разликата над 11.72 лв. до 245.03 лв., д. п. м. 05.2012 г. за разликата над 9.03 лв. до 502.44 лв., д. п. 06.2012 г. за разликата над 34.55 лв. до 498.41 лв. и съответните лихви, както и относно установените задължения за корпоративен данък за 2009 г. – над 136.30 лв. до 250.91 лв.; за 2010 г. – за сумата 118.645 лв.; за 2011 г. – над 6.24 лв. до 207.07 лв.; за 2012 г. – над 40.36 лв. до 279.31 лв. заедно със съответните лихви за забава, а в частта за разноските за разликата над 628 лв. до 2 558.40 лв. и е разпоредено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С предходното касационно решение е оставено в сила решението на АС Варна в останалата обжалвана част.

С решение № 1275/24.06.2019 г. е отменен РА в частта относно определените задължения по ЗДДС - за данъчен период м. 01.2009 г., за размера над 59, 62 лева – главница; за данъчен период м. 02.2009 г., за размера над 126, 68 лева главница; за данъчен период м. 04.2009 г., за размера над 82, 57 лева главница и за размера над 54, 49 лева лихва; за данъчен период м. 06.2009 г., за размера над 8, 68 лв. главница; за данъчен период м. 08.2009 г. за размера над 86, 77 лева главница и за размера над 53, 68 лв. лихва; за данъчен период м. 09.2009 г., за размера над 6, 83 лв. главница; за данъчен период м. 11.2009 г., за размера над 49, 55 лв. главница; за данъчен период м. 12.2009 г., за размера над 190 лв. главница и за размера на 110, 72 лв. лихва; за данъчен период м. 02.2010 г., за размера над 3, 26 лв. главница и за размера над 1, 84 лв. лихва; за данъчен период м. 03.2010 г., за размера над 89, 57 лв. главница; за данъчен период м. 05.2010 г., за размера над 16, 19 лв. главница и за размера над 8, 72 лв. лихва; за данъчен период м. 06.2010 г., за размера над 34, 69 лв. главница; за данъчен период м. 07.2010 г., за размера над 74, 03 лв. главница и за размера над 38, 57 лв. лихва; за данъчен период м. 08.2010 г., за размера над 82, 03 лв. главница и за размера над 42, 06 лв. лихва; за данъчен период м. 09.2010 г., за размера над 37, 30 лв. главница и за размера над 18, 81 лв. лихва; за данъчен период м. 10.2010 г., за размера над 29, 60 лв. главница и за размера над 14, 66 лв. лихва; за данъчен период м. 11.2010 г., за размера над 120, 51 лв. главница и за размера над 58, 70 лв. лихва; за данъчен период м. 12.2010 г., за размера над 156, 28 лева главница и за размера над 74, 75 лева лихва; за данъчен период м. 05.2011 г., за размера над 39, 10 лв. главница и за размера над 17, 35 лв. лихва; за данъчен период м. 12.2011 г., за размера над 41, 10 лв. главница и за размера над 15, 39 лв. лихва; за данъчен период м. 02.2012 г. – остава съобразно Решение № 20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/2016 г. на АС Варна; за данъчен период м. 03.2012 г., за размера над 55, 52 лв. главница и за размера над 19, 34 лв. лихви; за данъчен период м. 04.2012 г., за размера над 110, 25 лв. главница и за размера над 37, 57 лв. лихва; за данъчен период м. 05.2012 г., за размера над 252, 60 лв. главница и за размера над 83, 87 лв. лихва; за данъчен период м. 06.2012 г., за размера над 224, 36 лв. главница и за размера над 72, 47 лв. лихва; за данъчен период м. 07.2012 г., за размера над 428, 48 лв. главница и за размера над 134, 83 лв. лихва; за данъчен период м. 08.2012 г., за размера над 4 614, 17 лв. главница и за размера над 1 412, 27 лв. лихва; за данъчен период м. 09.2012 г., за размера над 92, 02 лв. главница и за размера над 27, 36 лв. лихва; за данъчен период м. 10.2012 г., за размера над 247, 45 лв. главница и за размера над 71, 48 лв. лихва; за данъчен период м. 11.2012 г., за размера над 198, 44 лв. главница и за размера над 55, 64 лв. лихва; за данъчен период м. 12.2012 г., за размера над 626, 59 лв. главница и за размера над 170, 24 лв. лихва, а по ЗКПО: - за 2011 г. за размера над 40, 80 лв. главница и за размера над 14, 37 лв. лихва; за 2012 г. за размера над 104, 39 лв. главница и за размера над 26, 09 лв. лихва. Общият размер на главницата в отменената част на ревизионният акт по ЗДДС и ЗКПО е изчислен на 7 832, 86 лева, а общият размер на лихвата в отменената част на РА в производството е 3 845, 63 лева. Отхвърлена е жалбата на „Рак ван“ ООД срещу в останалата част за посочените по-горе периоди за задълженията по ЗДДС и ЗКПО, при общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата срещу ревизионният акт /ЗДДС и ЗКПО/ 14525, 60 лева и общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА 4979, 94 лева.

С решение № 1666/26.08.2019 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 1275/24.06.2019 г. по административно дело № 2112/2018 г. по описа на Административен съд – гр. В. по искането на ДДОДОП и е отхвърлено искането на „Рак ван“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като бъдат поправени сумите в следния вид: на стр. 21 в мотивите и на стр. 23 в диспозитива на решението –„Общ размер на главницата в отменената част на ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 8867, 13 лева, общ размер на лихвата в отменената част на РА в настоящото производство е 4250, 09 лева“; на стр. 21 в мотивите и стр. 24 в диспозитива на решението – „Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата срещу ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 7725, 40 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА в настоящото съдебно производство е 2477, 21 лева“.

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на „Рак ван“ ООД задължения за ДДС в данъчни периоди от датата на регистрацията на данъчно задълженото лице по ЗДДС – 28.01.2009 г. до 31.12.2012 г. Коригиран е декларираният резултат по ЗДДС в тези периоди с включване на допълнително начислен ДДС за продажби на стоките по неосчетоводени фактури, като са съобразени декларираните от търговец средни надценки за различните групи стоки. Корекциите са направени за съответния данъчен период с оглед вида на стоките /млечни продукти, други хранителни стоки и цигари/ и са отразени в таблиците на стр. 7 и стр. 8 от РД. Неотчетените приходи от продажби на стоки по описаните в РД фактури са включени в определена с РА данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

Неправилно е решение № 1666/26.08.2019 г., постановено по реда на чл. 175 АПК, в частта му за отхвърляне на искането на „Рак ван“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка, но за различни от поисканите размери на публичните вземания. Чрез изправянето на опущенията на съда при постановяването му ще се постигне и съответствие в първоначалното решение между формираната и изразена воля на съда и дължимата точност в пресмятанията. Основното решение е неправилно само в частта за разноските.

Упреците на касатора и към основното решение на АС Варна са за грешки и неточности при пресмятането на размера на съществуващите публични задължения с последици за частичната отмяна и съответно отхвърляне на оспорването на РА, с който те се установяват. Доводите в първата касационна жалба са за пропуск на съда да съобрази, че първото първоинстанционно решение е оставено в сила за част от разпоредената отмяна на РА, което влияе на обхвата на отменената след двете първоинстанционни и едното касационно производство част от РА, както и на частта, за която оспорването срещу него е отхвърлена, определени чрез размера на признатите за съществуващи публични вземания.

Липсват касационни оплаквания срещу частта от първото първоинстанционно решение, с която е разрешен спора за съществуването и размера на задълженията за корпоративен данък, поради което и с арг. от чл. 212, т. 4 и чл. 218, ал. 1 АПК тази част от съдебния акт е извън обхвата на инстанционния контрол.

Касаторът не оспорва изводите на първостепенния съд в основното решение за незаконосъобразност на РА относно определените с него задължения за ДДС в размер 7 734 лева с лихви за забава 3 805.17 лева и за корпоративен данък в общ размер 98.86 лева с лихви за забава 40.46 лева. Изразява несъгласие с определянето на общ размер на задълженията, за които е отхвърлено оспорването му срещу РА – главница по ЗДДС и ЗКПО 14 525.60 лева и лихви в общ размер 4 979.94 лева.

Отхвърлителната част на решението не е резултат от неправилно определяне на предмета на делото, което засягайки и предмета на решението да има ефект върху допустимостта на съдебния акт в хипотезата на решаване на спор, разрешен със силата на пресъдено нещо. В основното решение е дефиниран предмета на делото, определен от отменителното решение на ВАС /вж. стр. 2, абзац II от решението на АС Варна/. Волята си да зачете силата на пресъдено нещо по решение № 20/10.01.2018 г. на АС Варна, съдът в новото първоинстанционно производство е манифестирал още и при решаването на спора за допълнителните задължения за ДДС за д. п.м. 02.2012 г., както и за корпоративен данък за 2009 и за 2010 г. /размерът на задълженията в новото първоинстанционно производство е по-малък, но в отхвърлителната част първото първоинстанционно решение е влязло в сила/.

Грешка в пресмятането е допусната от първостепенния съд, като при определянето на предмета на спора чрез посочване на публичните вземания по размер е намалил размера на установените с РА допълнителни задължения за ДДС и за корпоративен данък с размера на задълженията, за които е отхвърлено оспорването срещу РА в първото първоинстанционно производство, а не и с тези, за които РА е отменен и първоинстанционното решение е оставено в сила. Първото първоинстанционно решение е оставено в сила в частта му за отмяна на РА относно допълнително установените задължения за ДДС в данъчни периоди м. 03, 05, 07 и 10.2009 г.; м. 01 и 04 /частично/ 2010 г.; 01 /частично/, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09 и 10.2011 г. и м. 01.2012 г. и за лихвите върху тях. Със силата на пресъдено нещо е отречено съществуването на допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 5 677.84 лева и за лихви в общ размер 1 905.27 лева.

Затова и спорът в новото първоинстанционно производство не е за задължения за ДДС и за корпоративен данък в общ размер 22 358.46 лева, а за 16 680.62 лева и за лихви не в размер 8 825.57 лева, а 6 902.30 лева. Т. е РА е законосъобразен не за 14 525.60 лева задължения за данъци и за лихви 4 979.94 лева, а съответно за данъчни задължения 8 847.76 лева и лихви 3 074.67 лева.

Не е грешка в правораздавателната дейност на съда смесването на понятията увеличаването на ДДС по продажбите и задължение по ЗДДС като резултат – внасяне. При упражняването на контрола за законосъобразност на РА е следван подходът на решаващия орган при оспорването на РА по административен ред. В таблиците от диспозитива на решението на ДДОДОП във втора и трета колона са посочени данъчните задължения /обжалвана част/ - главница и лихва. В следващите колони са посочени задълженията по РА, като по ЗДДС са посочени резултатите по периоди – данък за внасяне и данък за възстановяване. В предходното касационно производство не е изправен подходът на първостепенния съд. Спорът е бил относно допълнително установените задължения за ДДС и за корпоративен данък. При разрешаването му резултатите по данъчни периоди са определяеми.

Дължима е отмяна на решение № 1666/26.08.2019 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г. в частта, с която е отхвърлено искането на „Рак ван“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1275/24.06.2019 г. и вместо него се разпореди поправка на такава грешка в диспозитива /по разбирането на настоящия съдебен състав изправянето на грешки в мотивите е недължимо/, като вместо „Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата срещу ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 14 525.60 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА в настоящото съдебно производство е 4 979.94 лева.“ се чете „Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата срещу ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 8 847.76 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА в настоящото съдебно производство е 3 074.67 лева.

Основното първоинстанционно решение ще бъде оставено в сила, освен в частта за разноските. Пороците му се изправят с отбелязването по чл. 175, ал. 2, изр. 2 АПК на решението за поправката му. Съдът е присъдил разноски в полза на ДДОДОП в размер 1 024.74 лева след компенсация на юрисконсултско възнаграждение в размер 2 750.03 лева с дължимите на жалбоподателя разноски в размер 1 725.29 лева. На администрацията се дължат разноски само за предходното касационно и за новото първоинстанционно производство. За първото първоинстанционно производство не са присъдени разноски съразмерно на отхвърлителната част на решението и в тази част решението не е оспорено. Затова и при дефиниран материален интерес на спора 23 582.92 лева и следващо от чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултско възнаграждение в размер 1 237.49 лева, а по съразмерност за всяка от инстанциите 624.20 лева. Или за предходното касационно и за новото първоинстанционно производство се дължат деловодни разноски в общ размер 1 228.40 лева. На касатора за тези две производства се дължат разноски в общ размер 1 452.08 лева. Прихващане е недължимо. Разноските на администрацията ще бъдат присъдени в полза на НАП /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/.

При този изход на делото разноските за настоящото съдебно производство остават за страните както са направени.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1666/26.08.2019 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г. в частта, с която е отхвърлено искането на „Рак ван“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1275/24.06.2019 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г. и вместо него постанови:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1275/24.06.2019 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г., като вместо „Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата срещу ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 14 525.60 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА в настоящото съдебно производство е 4 979.94 лева.“ се чете „Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата срещу ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 8 847.76 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА в настоящото съдебно производство е 3 074.67 лева.

ОТМЕНЯ решение № 1275/24.06.2019 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г. в частта за разноските и вместо него в тази част постановява:

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Рак ван“ ООД деловодни разноски в размер 1 452.08 лева.

ОСЪЖДА „Рак ван“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 1 228.40 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1275/24.06.2019 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2112 по описа за 2018г. в останалата част.

Решението е окончателно.