Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Т. и А. Д. Т. срещу решение № 239/28.07.2017г. по в. т.д. № 65/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 138/26.10.2016г. по т. д. № 45/2015г. на ОС-Пазарджик е признато за установено по предявения от „Р. /България/“ ЕАД, против касаторите иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК - че ответниците дължат на банката, по издадената срещу тях Заповед за изпълнение № 423 от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 797/2014 г. на Велинградски районен съд, произтичащи от Договор за банков кредит № 98/17.09.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 15.10.2008 г., Анекс № 2 от 18.09.2009 г., Анекс №3 от 22.03.2010 г., Анекс № 4 от 30.04.2010 г., Анекс № 5 от 29.10.2010 г., Анекс № 6 от 18.11.2010 г., Анекс № 7 от 29.05.2011г., Анекс № 8 от 27.06.2011 г., Анекс № 9 от 25.10.2011 г., Анекс № 10 от 29.10.2012 г., Анекс № 11 от 16.07.2013 г. и Анекс № 12 от 07.10.2013 г. и Общи условия на „Р. /България/ ЕАД за микрокредитиране на МСП (Договор за кредит и анекси), сумата в общ размер на 21 087.57 евро, от които: сумата от 5 400 евро - изискуема главница към 25.06.2014 г.; сумата от 8355.71 евро - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.12.2013 г. до 25.06.2014 г.; сумата от 485.95 евро - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 06.01.2014 г. до 25.06.2014 г.; сумата от 5793.48 евро - изискуема лихва, дължима съгласно чл. 2.2, във връзка с чл. 1, буква в и буква г от Анекс № 11 от 16.07.2013 г. към Договора за банков кредит, начислена за периода от 05.03.2012 г. до 28.10.2012 г.; сумата от 1052.43 евро - изискуема комисиона за управление, дължима съгласно чл. 2 от Анекс № 12 от 07.10.2013 г. и чл. 1, буква д от Анекс № 11 от 16.07.2013 г., във връзка с Договора за банков кредит за периода от 05.10.2011 г. до 05.02.2014 г., ведно със законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до изплащане на вземането.

Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Р. / България/“ ЕАД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на цялата искова сума по кредит на основание предсрочна изискуемост и констатации за ненастъпила такава, допустимо ли е предявеният иск да се уважи частично за изискуемите и неплатени вноски?; 2.Представляват ли две самостоятелни правни основания хипотезите на чл. 60, ал. 2 ЗКИ по отношение възможността на банката за издаване на изпълнителен лист при „неплащане на отделни вноски“ по кредита на договорените дати и при „обявена предсрочна изискуемост“?; 3. В производството по чл. 422 ГПК следва ли да се присъдят изискуемите и неплатени вноски по кредита, които не са отразени в извлечението от счетоводните книги на банката, явяващо се основание за издаване на изпълнителния лист, а са установени едва във въззивната инстанция?; 4. Следва ли да бъде обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с правно основание предсрочна изискуемост, когато се установи, че изначално не е била налице предсрочна изискуемост?; 5. Допустимо ли е въззивният съд да събира доказателства и да обосновава съдебния си акт въз основа на доказателства, за които е приложима изрична забрана по чл. 266 ГПК?

Преди произнасяне по поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че така формулираните в изложението към касационната жалба правни въпроси попадат в обхвата на въпросите по висящо тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 08.12.2017г. на Председателя на ВКС, поради което е налице основание за спиране на настоящото производство.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, на основание чл. 292 ГПК, производството по т. д. № 3165/2017г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, до приключване на тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: