Искането за обявяване на противоконституционността на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИДЗСВ), с които се променя структурата на съдебната власт, като следствието преминава към прокуратурата, е основателно.От методологическа гледна точка преценката за конституционосъобразност на оспорените разпоредби трябва да изхожда от това, дали става въпрос за промяна в уредба, установена на конституционно равнище, или за такава, която може да се осъществи въз основа на конституционната делегация по чл. 133 от Конституцията с устройствения закон на съдебната власт. От отговора на този въпрос зависи дали оспорените разпоредби, с които са извършени промени в следствието, са противоконституционни от формална и съответно от съдържателна гледна точка.Това е така, защото, ако се касае до промяна в Конституцията, тя може да бъде извършена не по реда на приемане на обикновен закон, а по специалната процедура за нейното изменение, предвидена в глава девета от нея, като оспорените разпоредби от устройствения закон биха противоречали по същество на конституционните текстове, които уреждат една от подсистемите на съдебната власт и статута на магистратите в нея.При анализа на глава шеста „Съдебна власт” в Конституцията може да се направи констатацията, че на следствието е посветена една твърде обща разпоредба – тази на чл. 128. Според нея следствените органи са част от системата на съдебната власт и на тях е възложено да осъществяват разследването по наказателни дела в случаите, предвидени със закон. За разлика от разпоредбите, които се отнасят до съдебните и прокурорските органи, които са определени по вид и структура - чл. 119, ал. 1 и чл. 126, ал. 1 от Конституцията, такава уредба не е предвидена на конституционно равнище за следствието.Това не означава обаче, че с устройствения закон на съдебната власт може по напълно произволен начин да се моделира организацията на следствието като една от трите подсистеми на тази власт. Независимо че липсва конституционна...