3№ 13/12.01.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, в закритото заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3107 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 100 580/ 19.08.2020 г. по ч. гр. д. № 227/ 2020 г., с което Бургаски апелативен съд е потвърдил определение № 1642/ 17.06.2020 г. по гр. д. № 1642/ 17.06.2020 г. по гр. д. № 1914/ 2017 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 77 ГПК, за осъждане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. да внесе държавната такса от 19 233 лв. – 4 % от цената на исковеге за отнемане на имущество на стойност 480 825.82 лв. по ЗОПДНПИ отм. на Комисията срещу Ч. С. Н., Д. Д. Н. и С. Ч. Н., отхвърлени с влязлото в сила решение по делото.

Определението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния правен въпрос: Прилага ли се чл. 156, ал. 6 ЗПКОНПИ в съдебното производство по иска по чл. 74 за отнемане на имущество в полза на държавата по отменения ЗОПДНПИ, заварено към влизане в сила на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (сегашна редакция на текста след изменението с ДВ бр. 1/ 2019 г.)? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довод, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество Комисията се оплаква, че определението е неправилно като...