Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. срещу определение №260 от 07.07.2020 г. по ч. т.д.№2988/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., дължима по частна жалба срещу определение №11 от 13.01.2020 г. по ч. т.д.№2988/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

В жалбата се поддържа, че определението следва да бъде отменено тъй като е неправилно, доколкото разпоредбата на чл. 5, б.„е“ от ЗДТ се отнася и до исковете по чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ, респективно ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по такъв иск. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно прилагането на Директива 2004/48/ЕО и съответствието й с националното законодателство по отношение на чл. 5, б.„е“ от ЗДТ, чл. 19, ал. 1 и чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ и чл. 54, ал. 3 от КРБ и за прилагане на практиката на СЕС, изразена в решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/15, алтернативно се иска да бъде инициирано тълкувателно решение на ВКС по въпроса за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че доводите на А. А. Ч. за недължимост на държавна такса, основани на чл. 5, б.„е“ ЗДТ, преценени с оглед предмета на делото – искове за нарушение на патентни права по чл. 28, ал, 1, т. 1, 2 и 3 от ЗПРПМ (ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ), са неоснователни, тъй като в случая, ищецът не претендира възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение и в този смисъл разпоредбата на чл. 5, б.„е“ от ЗДТ е неприложима, като е недопустимо разширителното й тълкуване и прилагане й по отношение на предявените срещу „АББ Авангард“ АД обективно съединени искове. По отношение становището за приложимост на практиката на СЕС, е изложил съображения, че в случая не се касае за гарантиране изпълнението на права върху интелектуална собственост или за разпределяне отговорността за разноски, като са извън предмета на процедурата по администриране на частната жалба, исканията за отправяне на преюдициално запитване и алтернативното искане – за отправяне на предложение за тълкувателно решение.

Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна.

Направеният от първия тричленен състав на ВКС извод за липса на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса спрямо молителя, е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 5, б.„е“ от ЗДТ. С разпоредбата на чл. 5 от ЗДТ, законодателят е осъществил преценка, кои са тези особено обществено значими права, защитата на които не е обусловена от изискването за внасяне от ищците на дължимата държавна такса. Визираната разпоредба е императивна, разширителното й тълкуване е изключено, като в този смисъл ч. 5, б.„е“ от ЗДТ се отнася до освобождаване от внасяне на такса само по отношение на иск за възнаграждение, произтичащо от права на изобретения, но не и до освобождаване от внасяне на такса по иск за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нарушението на тези права, какъвто е предявен в случая, като с оглед изложеното неоснователно се явява и искането за отправяне на предложение за тълкувателно решение.

От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуване валидността на акта на органа на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС, като чл. 629, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В случая искането за отправяне на преюдициално запитване няма за предмет тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, относима към правилното решаване на спора, респективно не визира необходимост от тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз. На следващо място посочената в частната жалба практика на СЕС се отнася до въпроса за разпределяне на отговорността за разноски на загубилата делото страна, какъвто очевидно не е процесният случай, поради и което искането за отправяне на преюдициално запитване също следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260 от 07.07.2020 г. по ч. т.д.№2988/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване и искането за отправяне на предложение за тълкувателно решение.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.