Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на адвокат С. В. като процесуален представител на Р. Г. С. от [населено място] срещу въззивното решение на ОС Русе от 13.12.2019г. по в. гр. д. № 433/2019г.

Ответницата по жалбата М. Г. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба, като в открито съдебно заседание страните не е изпраща представители и не се явяват.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 525/09.07.2020 г. на състава на ВКС.

Касационното обжалване е допуснато с оглед задължението на съда служебно да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при произнасянето си относно родителските права и мерките относно личните отношения между родителите.

С решението си, съдът предоставил упражняването на родителските права относно малолетното дете Г. на майката М. К., определил е местоживеенето на детето при нея и режим на лични отношения с бащата – всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч. в петък до 18ч. в неделя с преспиване, всеки вторник от месеца от 17ч. до 20ч., всяка първа половина от зимната и всяка първа половина от пролетната ваканции, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, в четните години – на рождения ден на детето, 3 март, 24 май и Р. Х, а в нечетните на 6 май, 6 септември, Вликден и Нова година, на рождения ден на бащата – 4 юли с преспиване – от 9ч. до 18ч. на следващия ден, а когжато денят е учебен – с право на бащата да взема детето след учебните занятия, и бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка 200лв. месечна издръжка от влизането на решението в сила. Въззивният съд е отхвърлил насрещните искове на Р. С. по чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал. 2 СК. Присъдени са и разноски и държавна такса.

Установено е по делото, че страните са родители на детето, родено на 28.03.2007г., че от 01.06.2016г. двамата са във фактическа раздяла, когато поради неразбирателство помежду им майката се изнесла от семейното жилище /дома на ответника в [населено място]/, че след раздялата детето живеело на периоди ту при майката, ту при бащата, те имали противоречия при кого от тях то да живее трайно, впоследствие то започнало да отказва да посещава майката, като след пролетта на 2018г. и до сега живее заедно с баща си, осигурил му всички необходими битови условия. Установява се по делото, че бащата и детето живеят в Р., където през настоящата учебна година то е записано да се обучава, а майката от октомври 2019г. живее и работи в Г.Т., като в почивните дни се връща в [населено място]; от социалните доклади се установяват влошени отношения между родителите, липсваща добра комуникация помежду им, довело до отказ на детето да общува с майката.

Съдът не е преценил и обсъдил всички доказателства по делото, а именно обясненията на вещото лице-психолог в съдебното заседание на 06.03.2019г., включително и че детето не може да отиде директно при майка си, че е необходима подходяща социална услуга и някой да работи с двамата на неутрална територия. Съдът не е съобразил доклада на Д „СП” Бяла, въпреки че по време на изготвянето му детето и бащата вече живеят в [населено място], а майката – в [населено място].Т., както и не е посочил в решението си местоживеенето на детето – в [населено място] или в [населено място].Т., където живее майката.

Видно от представения социален доклад на ДСП [населено място], социалните работници са описали обстоятелствата, че детето и бащата не живеят вече в [населено място], както и че майката живее в [населено място], като описаните материално-битови условия, при които са живеели бащата и детето от една страна и майката от друга страна касаят период, преди изготвянето на социалния доклад. Променените обстоятелства, свързани с промяната на местоживеенето както на бащата и детето, така и на майката, е следвало да доведат въззивния съд до извод, че се налага извършването на нов /нови/ социален доклад, свързан с жилищните условия и среда за детето, в които евентуално ще бъде отглеждано и възпитавано, доколкото и двамата родители имат претенция за предоставянето на родителските права за това. Представения социален доклад касае жилището на бащата в [населено място], където детето не живее, както и жилището и условията за живот на родителите на майката, отново в [населено място], където майката също не живее към настоящия момент и към момента на разглеждането по същество на въззивната жалба. Съдът е следвало да назначи изготвянето на социален доклад /доклади/, който да даде сведения и становище относно жилищните условия и среда за детето при бащата и майката, но съгласно установеното им местожителство, към момента на разглеждането на въззивната жалба, доколкото са били и са налице достатъчно данни /в т. ч. дадени и от страните по делото/, че и майката и бащата са с променено местожителство, в т. ч. и на детето, което живее с бащата. Липсата на подобен доклад води настоящия състав на ВКС до невъзможност да направи самостоятелна преценка за жилищните условия и среда за детето, при която то ще бъде отглеждано и възпитавано както от страна на бащата, така и от страна на майката. Това обстоятелство налага връщането на делото за ново разглеждане от въззивен съд, като при новото разглеждане следва да се назначи нов социален доклад /или доклади, по преценка на съда/, който да даде заключение за жилищните условия и среда на детето по местожителството на бащата в [населено място] и на майката – в [населено място], както и да съобрази обстоятелството, че детето е също с ново местожителство и променена жилищна и социална среда и свързаната с това адаптация, както и необходимостта или не от промяна на тази среда.

Предвид налагането на извършване на нови процесуални действия по делото, след отмяната на постановеното въззивно решение, делото следва да се върне за ново разглеждане, от друг състав на ОС – Русе.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при новото разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ОС Русе от 13.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 433/2019г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.