Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на О. Ф. Т НВ –чуждестранно нефизическо лице, чрез адв.. С, против решение № 7003/18.11.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7879/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221018000763-091-001 от 15.02.2019 г, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ гр. С. на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден с Решение № 781/07.05.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ – София при Централното управление /ЦУ/ на НАП.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. П, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е РА № Р-22221018000763-091-001 от 15.02.2019 г, издаден от органи по приходите при ТД гр. С. на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 781/07.05.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП относно установени задължения по Закон за данъка върху добавена стойност във връзка с отказан данъчен кредит за данъчни периоди от м. 10 до м. 12. 2017 г., общо в размер на 170 293, 52 лв. Административният съд е приел РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. В мотивите си е приел за установено, следното: О. Ф. Т / ревизираното дружество/ е част от световния холдинг О. Ф. Г в която са включени фармацевтични дружества от Австрия, Италия, Белгия, Франция и Германия. За процесните периоди О. Ф. Ил извършва вътреобщностно придобиване в България, където приключва транспортът на стоките. О. Ф. Ил извършва доставка на стоки към О. Ф. Т с място на изпълнение – България и съответно се начислява 20 % ДДС, а от своя страна, О. Ф. Т извършва доставка на стоки към А. М. О ltd. Отново с място на изпълнение България, върху които се начислява 20% ДДС. След обстойно обсъждане на изложените по преписката обстоятелства и тяхната съвкупна преценка съдът е приел, че ревизираното дружество не доказва реалното си участието в стопанските операции – не участва в процеса на транспортиране на стоката, физически не я приема, не я складира, нито съхранява, единствено получава фактури за покупки и издава фактури за продажба като документален посредник между О. Ф. Ил и А. М.О.К краен извод, съдът е приел тезата на органа по приходите за липса на реални доставки на лекарствени и козметични продукти от О. Ф. Ил към О. Ф. Т, което е основание да бъде отказано претендираното право на данъчен кредит по тях. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ.
Спорът по делото се свежда до това, дали е налице последваща препродажба на стоки /козметични и фармацевтични продукти/ на територията на Р. Б и има ли право касаторът Омега фарма Трейдинг НВ да приспадне данъчен кредит по тези сделки.
Съдът е изследвал твърдението на органа по приходите, че по своя характер документираните сделки между трите дружества са т. нар. транзитни продажби. Регламентацията на този вид продажба е в чл. 329 от ТЗ. При транзитната продажба, като особен вид продажба са налице три страни, за които трябва да има ясни клаузи за изпълнение и доказателства, които да установят категоричен начин, че е налице именно този вид продажба, а именно транзитната продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ. При нея е налице договаряне, както между основните страни по доставката, така и между третото лице и купувача и третото лице. Нормата визира две правоотношения: първото е между продавача и купувача, страни по договора за транзитна продажба /в случая О. Ф. Ил и О. Ф. Т /. Второто правоотношение е договор за продажба между купувач и трето лице /в случая О. Ф. Т и А. М. О/, като купувачът по първото правоотношение (О. Ф. Т/ е продавач по второто. За да може продавачът /Омега фарма Интернешънъл/ да изпълни задължението си по договора, той трябва да съобщи на купувача за изпращането на стоката до третото лице. Освен това продавачът трябва да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката. В случая не е спорно, че транспортът е договорен между О. Ф. Ил и неговите доставчици в други държави членки, се осъществява директно от доставчика на О. Ф. Ил до склад на „Скорпион шипинг" ООД, който крайният получател А. М. О държи под наем в България. Договорените Incoterms са DAP - продавачът предоставя стоките на купувача в договорено място на назначение /склад на „Скорпион шипинг" ООД в България/. Самият транспорт се организира и риск за него носи друго логистично дружество от групата О. Ф съгласно писмени обяснения на РЛ. Правилно е посоченото от съда, че доколкото се касае за транзитна продажба не са представени обективни доказателства относно трите основни компонента а именно: начин на договаряне, начин на транспортиране, и извършени плащания между О. Ф. Ил и О. Ф.Т.О по приходите са анализирали представен Договор от 10.02.2016г., сключен между О. Ф. Ил и О. Ф. Т, видно от т. 2.2, т. 3.1, т. 5.4, т. 5.7., последният се е задължил с правенето на поръчки, получаване на стоката и ангажимент относно медицинската регистрация на продуктите, включително и заплащането на съответните такси и разходи за по регистрацията. От друга страна, органите по прихода, са констатирали, че тези дейности, а именно реалното получаване на стоката, складирането и съхраняването на стоките, както и осигуряването на медицински документи, са осъществявани от крайния клиент - А. М. О.
От друга страна, съдът е разгледал и подробно обсъдил и тезата на касатора, според когото сделките представляват верижни доставки на стоки по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз и в този смисъл правилно е посочил, че следва да бъде изследвано наличието на реални „доставка на стоки" по смисъла на член 5, параграф 1 от Шеста директива и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112. Според даденото от СЕС тълкуване това понятие не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е превозена до него и/или физически да е получена от него (определение от 15 юли 2015 г., Itales, С-123/14, както и решение от 19 декември 2018 г. по дело С-414/17 на СЕС).
В случая, предвид представените доказателства по отношение на транспорта не е спорно, че е организиран от О. Ф. Ил, като в България стоките биват доставени от логистична компания директно до склад собственост на „Скорпион шипинг“ ООД, нает от крайния клиент - А. М. О. С. Д от 25.08.2017г. сключен между О. Ф. Т и А. М. О, с пристигане на стоките в България собствеността и риска върху тях се прехвърля върху А. М. О.
От друга страна съгласно писмените обяснения на ревизираното дружество, подаването и приемането на поръчки се извършва чрез Глобална електронна платформа за търговия, използвана между дружествата от О. Ф. Г и А. М. О. По делото не са представени доказателства за такива поръчки, правилно е посочил съда, че не е ясно конкретно кое дружество от О. Ф групата ги изпълнява. Самото ревизирано лице в обясненията си от 03.10.2018 г. не сочи кой получава конкретната поръчка и кой е изпълнява, а използва израза „дружествата от О. Ф. Г". Жалбоподателят не твърди и според представените транспортни документи не се установява негово участие в превоза.
Въз основа на изложеното, правилен е направения извод на административния съд, че О. Ф. Т не участва реално в процеса на транспортиране, физически не приема и не предава стоката, не я складира и съхранява в собствени складове, а единствено получава фактури за покупки и издава фактури за продажби като документален посредник между О. Ф. Ил и А. М.О.К допълнителна индиция на горепосоченото следва да бъде възприета и констатацията, че за едни и същи количества стоки цената на придобиване и цената на продажба се различава с 7, 30% в посока намаление, т. е. О. Ф. Т продава на загуба, което няма икономическа логика.
Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл са решенията по дела С-152/02; С-285/11; с-78/12 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.
Обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 4 232, 94 лв. на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7003/18.11.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7879/2019 г.
ОСЪЖДА О. Ф. Т НВ, чуждестранно нефизическо лице, служебен номер на НАП 3076852080, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 232, 94 /четири хиляди двеста тридесет и два лева и 92 стотинки/ лв. Решението е окончателно.