Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на на ЕТ „М. – Б.К“, притежаващ ЕИК 040119254, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Слава“, № 3, депозирана чрез адвокат – пълномощник, против решение № 2081/24.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, XII състав, постановено по адм. д. № 1868 по описа за 2019 г. На този съд. С решението е:

- Отхвърлена жалбата на търговеца в частта й относно искането за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013 г., издаден от А.В на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Д „МДТ“ при О. П, потвърден с решение № 29/07.08.2013 г. На директора на Д „МДТ“ при О. П.;

- Оставена е без разглеждане жалбата на ЕГ „М. – Б.К“, в частта й относно искането за постановяване на решение, с което да бъде задължена Д „МДТ“ при О. П да не привежда в изпълнение АУЗД № 649/14.06.2013 г., издаден от А.В и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази му част;

- Изпратена е по подведомственост на Д „МДТ“ при О. П, жалбата на ЕТ „М. – Б.К“ в частта й, относно искането за постановяване на решение, с което да бъде задължена Д „МДТ“ при О. П да не привежда в изпълнение АУЗД № 649/14.06.2013 г., издаден от А.В;

- ЕТ „М. – Б.К“ е осъден да заплати наО. П юрисконсултско възнаграждение в размер на 1346, 40 лева.

От краткото съдържание на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди,...