Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.Ч и Т.Р, двамата от [населено място] срещу решение № 1666/30.07.2019 г. по адм. д. № 107/2019 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлено оспорването им срещу заповед № 781/12.07.2017 г. на вр. и. д. кмет на община Р., с която е одобрен ПУП-ПРЗ и ПП, в частта относно новопроектираната улица в ПИ 60.66 с промяна предназначението на част от ПИ 60.66 от полски път в улица.
А.Ч и Т.Р обжалват с частна жалба същото решение в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата им против заповед № 781/12.07.2017 г. на вр. и. д. кмет на община Р., с която е одобрен ПУП-ПРЗ и ПП, в останалата й част и производството по делото в тази част е прекратено.
Производството е и по касационна жалба, имаща характер на частна жалба на А.К и С.К срещу решение № 1666/30.07.2019 г. по адм. дело № 107/2019 г. на Административен съд – Пловдив в частта, с която са заличени като заинтересувани страни по делото е производството спрямо тях е прекратено.
В касационната и частната жалби касаторите Чочкова и Рогачев твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В касационната жалба, имаща характер на частна жалба А.К и С.К твърдят неправилност на решението в частта относно заличаването им като заинтересувани страни по делото. Искат оспореното решение в тази част да бъде отменено.
Ответните страни кмет на община Р., община Р. и К.Щ изразяват становище за неоснователност на касационните и частната жалби.
Ответните страни А. Симпсън, А.Д, С.Д, К.И и Л.И не вземат становище.
А.К и С.К оспорват подадената от А.Ч и Т.Р частна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационните жалби, така и на частната жалба и правилност на оспорения съдебен акт.
Касационните и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лица, адресати на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество касационните и частната жалби са неоснователни.
За да постанови оспореното решение Административен съд – Пловдив е приел, че подадената от А.Ч и Т.Р жалба е допустима само по отношение на предвиденият до УПИ 59.40 и 59.41 транспортен достъп от запад с промяна предназначението на част от ПИ 60.66 – в частта от заповедта за новопроектирана улица в ПИ 60.66. Приел е, че оспорената заповед в тази й част е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени изискванията на ЗУТ по отношение последователност на приеманите актове и съгласувания в хода на административното производство. Приел е, че в конкретната си част заповедта не ограничава правата на оспорващите, тъй като не се установява по никакъв начин да са нарушени права с непосредствено засягане на имота им. В останалата част, съдът е приел жалбата за недопустима, тъй като от доказателствата по делото не се установява жалбоподателите да са от кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. За да постанови оспореното решение в частта относно заличаването на А.К и С.К съдът е приел, че тъй като е налице недопустимост на жалбата против заповедта в частта извън предвидения транспортен достъп до УПИ 59.40 и УПИ 59.41 – от запад чрез промяна предназначението на част от ПИ 60.66 в новопроектирана улица, липсва заинтересуваност по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 1 ЗУТ спрямо тях. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Оспорената пред Административен съд - Пловдив заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във вр. с § 57, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г./, чл. 24 ЗОЗЗ и чл. 35 ППЗОЗЗ и Решение № 38, взето с Протокол № 5/28.06.2017 г. на ЕСУТ при община Р. - Пловдив. С нея се одобрява - 1. ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор 47295.59.11, представляващ земеделска земя за процедура за промяна на предназначението в землището на с. М., местност „Старите гробища", съобразно изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като се образуват: УПИ 59.40- жилищно строителство, 59.41 - жилищно строителство, за разширение за полски път, по червени, сини линии, надписи със син цвят; определя се начин на застрояване на сгради Н до 10, 00м., свободно разположени в зона по ограничителна линия на застрояване, показани с плътен червен пунктир, котировки с черно; определя се устройствена зона "Жм" с показатели, определени в матрица; 2. ПУП-ПП за обект: Трасета за външно електроснабдяване, водоснабдяване и транспортен достъп за УПИ 59.40 - жилищно строителство, образувани от имот с идентификатор 47295.59.11 в землището на с. М., местност „Старите гробища"; 3. План-схеми за комуникационно - транспортната мрежа, за водоснабдяване и за електрификация.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му относно вида на одобрения ПУП-ПРЗ, а именно такъв във връзка с необходимостта да се придвижи процедура по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Като в тази връзка оспореният ПУП-ПРЗ е изработен в съответствие с изискванията на ЗУТ по отношение последователност на приеманите актове и съгласувания в хода на административното производство. От данните по делото е установено, че с решение № 376/28.10.2016 г. на ОбС – Родопи на основание чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 28, ал. 2 ППЗОЗЗ е разрешено да се изработи проект за ПУП-ПРЗ и ПП на земеделска земя за процедура за промяна на предназначението, съобразно изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, представляваща ПИ 59.11 от КККР на с. М., м. Старите гробища, за обект: „Жилищно строителство". ПУП-ПРЗ е придружен от решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, с което на основание чл. 22, ал. 1 вр. чл. 18 ЗОЗЗ е утвърдена площадка за проектиране на обект „Жилищно строителство“, като това решение е предпоставка за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ.
Законосъобразен е изводът на Административен съд – Пловдив, че жалбата е допустима само по отношение на предвидения до УПИ 59.40 и 59.41 транспортен достъп от запад с промяна предназначението на част от ПИ 60.66 – в частта от заповедта за новопроектираната улица в ПИ 60.66, тъй като в тази част се променя предназначението на част от ПИ 60.66 в улица, като същата в естественото си продължение граничи с ПИ 59.29 - собственост на жалбоподателите А.Ч и Т.Р.С правилно е приел, че в останалата й част жалбата е недопустима, тъй като от доказателствата по делото не се установява жалбоподателите да са от кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на заповедта. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на оспорването на административен акт. В ЗУТ разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 разписва лицата, за които е признато право на жалба срещу актове, с които се одобряват ПУП, според която засегнати от одобрен ПУП са собствениците или носителите на ограничени вещни права в засегнат имот или собствениците на съседни имоти при посочените в ал. 2 условия. По отношение на жалбоподателите Чочкова и Рогачев правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по посочените разпоредби, тъй като е безспорно установено, че УПИ I-059028 и УПИ II – 059028 не са непосредствено съседни, а съседни през имот – ПИ 59.29, по отношение на ПИ 59.13. Съдът е изследвал всички предпоставки на чл. 131, ал. 2 ЗУТ и правилно е достигнал до извода, че за жалбоподатлите Чочкова и Рогачев не е налице правен интерес от обжалване на оспорената заповед № 781/12.07.2017 г. на вр. и. д. кмет на община Р. в тази й част. Жалбата им в тази част се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а делото - прекратено спрямо тях в посочената част.
Законосъобразни и обосновани са изводите на съда в частта, с която са заличени като заинтересувани лица частните жалбоподатели – А.К и С.К. По делото е установено, че те са собственици на ПИ 59.9 и ПИ 124.151 и с оглед извода за недопустимост на жалбата против оспорената заповед в частта извън предвидения транспортен достъп до УПИ 59.40 и УПИ 59.41 – от запад чрез промяна предназначението на част от ПИ 60.66 в новопроектираната улица, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че те нямат качеството на заинтересувани страни. Поради това решението в частта, с която са заличени като заинтересувани страни по делото като правилно следва да се остави в сила.
Решението на Административен съд - Пловдив като правилно в цялост следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1666//30.07.2019 г. по адм. д. № 107/2019 г. на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.