Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Русе при РДГП – Русе, чрез пълномощника му, против решение № 8/12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 507/2017 г. на Административен съд – Русе, с което е отменена негова заповед № 5403з-182/29.11.2017 г., поправена със заповед № 5403з-15/23.01.2018 г. на същия орган, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198 и чл. 204, т. 4 ЗМВР на младши експерт А.П – командир на отделение на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе при РДГП – Русе е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца, считано от връчване на заповедта; отхвърлено е оспорването на А.П срещу заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. на началника на ГПУ – Русе, с която е поправена очевидна фактическа грешка в негова заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. и ГПУ – Русе е осъдено да заплати на А.П сумата от 310 лв., представляваща разноски по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на нормите на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/, иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответникът - А.П, чрез пълномощника си адв. С.П в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и представя писмени доказателства за направените разходи.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол пред първоинстанционния съд са цитираните по-горе заповеди, издадени от началника на Гранично полицейско управление - Русе при РДГП – Русе, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198 и чл. 204, т. 4 ЗМВР на младши експерт А.П – командир на отделение на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе при РДГП – Русе е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца, считано от връчване на заповедта.

След като е обсъдил събраните по делото доказателства и възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото, по която не е налице спор между страните.

От правна страна съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 204, ал. 4 ЗМВР; в изискуемата форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон – чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като в заповедта не са оценени и обсъдени всички събрани доказателства – не е обсъдено кадровото досие на държавния служител, т. е. цялостната му дейност в системата на гранична полиция; обстоятелството, че същият няма наложени наказания, но многократно е награждаван с писмена похвала; не е обсъдена тежестта на нарушението; липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на Петров по време на службата, поради което не става ясно по каква причина размера на наказанието е определен в максимално предвидения от закона срок. В заповедта формално са посочени критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което не изпълнява изискванията на нормата. Тъй като тази преценка не може да бъде извършена от съда чрез "заместване" на органа при преценката за вида и размера на наказанието, допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Обосновани, с оглед събраните доказателства, са изводите на съда, че оспорваният административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР: „При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.“, а съгласно ал. 4 на текста: „Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства … както и доказателствата, посочени от държавния служител.“.

Видно от текста на оспорената заповед за налагане на наказание, ДНО формално е посочил, че е взел предвид: тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, който текст кореспондира на текста на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Посочена е кадровата справка с № 4066р-14099/13.11.2017 г., но същата не е осъждана. Не става ясно обаче след като административният орган е приел, че „ … деянието на младши експерт Петров може да бъде квалифицирано като незначително отклонение на изискванията, а самото нарушение на служебната дисциплина – маловажно по смисъла на МВР и след като е взето предвид кадровото досие на държавния служител по каква причина му е наложено дисциплинарно наказание за максимално предвидения в чл. 198, ал. 3 ЗМВР срок.

Констатираното от съда нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР е доказано и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. При липса на каквито и да е било вредни последици от нарушението, тъй като такива не са посочени, образцово кадрово досие с множество награди и нито едно наказание, необсъдени от дисциплинарно - наказващият орган причини за извършване на деянието - друга служебна заетост на служителя, фактическото извършване на задълженията – извършване на физическа проверка на превозното средство за укрити лица, минимална гранична проверка на водача - установяване на неговата самоличност чрез идентификация, проверка на валидността и редовността на документите за пътуване, както и факта, че на лицето и на управляваното от него МПС е извършена проверка в АИС „Граничен контрол“ на същата дата в 13:57 часа, при излизането им от страната, при която не са установени ограничителни категории или оперативни задачи, липсват основания за налагане на наказанието "мъмрене" в максималния, предвиден от закона, размер.

На практика, с изложеното в касационната жалба се прави опит да се санира нарушението, като се посочват относими обстоятелства, които обаче не се съдържат в административния акт или съпътстващите издаването му документи, за да се приеме, че се удовлетворява изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Възраженията са неоснователни.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, които са доказани в размер на 500 лева - действително заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2018 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 507/2017 г. на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА Гранично полицейско управление - Русе при РДГП – Русе, да заплати на А.П, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [адрес] сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща заплатените в касационното производство разноски. Решението не подлежи на обжалване.