Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба от „Имахижу“ ООД, гр. С. с ЕИК 103110136, представлявано от управителите В.Ш и Г.Ш чрез адв. Д.П от САК срещу решение № 5181/08.08.2018 г. постановено по адм. дело № 9102/2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, с което е отменено решение № 112/03.06.2016 г. на Зам. Председателя на Патентно ведомство /ПВ/, в частта относно отхвърлената опозиция на основание чл. 38г., ал. 6 от ЗМГО отм. на Exxon Mobil corporation срещу регистрацията на марка Vexxol Lubricant Pantone 185 C за стоки от клас 1 и клас 4„ от МКСУ.

В останалата си част решение № 5181/08.08.2018 г. постановено по адм. дело № 9102/2016 г. на Административен съд София-град не е оспорено и е влязло в законна сила.

С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение в оспорената му част, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Изтъква, че съдът е допуснал събирането на нови доказателства, в разрез с правилата и е основал решението си изцяло на тези нови доказателства. Последните не са били представени в административното производство и не са били обект на анализ от административния орган. Обоснова се, че решението е постановено в нарушение на правилото залегнало н чл. 172а, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви и принципа на истинност, установен в чл. 7, ал. 3 от АПК. Сочи се, че в решението изцяло липсват собствени мотиви, а са възпроизведени изводите на изготвената по делото повторна съдебно-маркова експертиза, като не са взети предвид направените възражения в тази връзка от ответника и заинтересованата страна. Сочи се още, че съдът не е направил собствен анализ на представените доказателства, нито се е произнесъл по направените възражения, че същите не представляват годни доказателства. Сочи се, че съдът допуснал нарушение на чл. 195, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, като е допуснал съдебна експертиза за изявяването на правен въпрос - налице ли е реално ползване на марките в релевантния по спора период от 5 години преди заявяването на регистрацията на новата марка, а в последствие е възприел изцяло изложеното от вещото лице заключение. Обосновава се и неправилно приложение на чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, доколкото приетите по делото фактури са частни документи и нямат обвързваща доказателствена сила, поради което не е нужно изрично искане за откриване на производство за оспорване, страна е направила възражения във връзка с тези доказателства, както писмено, така и устно, а те са били напълно игнорирани от съда. Всички изброени процесуални нарушения са възпрепятствали съда да формира правилен извод за фактите по делото, което според касатора е довело до неправилно приложение на чл. 38г вр. чл. 19, ал. 1 от ЗМГО/ отм/. Касаторът се представлява от адв.. П. Поддържа жалбата и по изложените в нея основания иска отмяна та съдебното решение в оспорената част. Акцентира на липсата на собствени мотиви в съдебния акт относно направините възражения относно достоверността на представените пред съда доказателства за реално използване на марката, като на всички липсват подписи и печат и немогат по същността си да обосноват реално ползване на марките в процесния период. Моли решението да бъде отменено, както и на касатора да бъдат присъдени сторените разноски, за което представя списък и доказателства за реалното им плащане. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна.

Ответната страна – Председателя на ПВ, се представлява от юрисконсулт Асенова. Обосновава неправилност на съдебното решение. Сочи, че съдът не е изложил собствени мотиви, а изцяло е преповторил тези от приета по делото експертиза, а обследваният от нея въпрос е правен и самото допускане на експертизата със такава задача е било недопустимо. Обосновава правилност на административния акт в отменена му част и моли съдебното решение да бъде отменено, а по същество адм. акт потвърден. Сочи, че при такова разрешение на спора разноски не бива да бъдат възлагани на ПВ, колкото адм. акт ще бъде потвърден.

Ответната страна - Exxon Mobil corporation, се представлява от адв.. Н. Иска решението да бъда оставено в сила, като правилно и законосъобразно. В писмени бележки излага подробни мотиви в защита на тази теза. Претендира присъждане в полза на страна на разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства за реалното му заплащане.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага мотиви, че оспореното съдебно решение е правилно – съдът точно е установил фактите и правилно е приложил материалния закона, като според прокурора на се налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на съдебния акт. Предлага на съда съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 19.09.2018 г. при връчено съобщение за решението на 07.09.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Административното производство е започнало по опозиция на „ExxonMobil Corporation USA, на основание чл. 38б, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и се основава на по-ранни марки национално регистрирани Exxon с рег. № 6931 и № 8652, марка на ЕС Exxon с рег № 143388, 145375, 145482 и 145540, Exxsol с рег. № 147397 и ХХ с рег. № 145789. Закрилата е за стоки от класове 01, 03 и 04 от МКСУ и се сочи че стоките са идентични със стоките от класове 01, 03 и 04, за които се търси регистрация със заявената марка. Заявителят на марката – обек на опозицията е направил искане до опонента да представи доказателства за реално използване на всички противопоставени по-ранни марки през петте години, предхождащи заявката. Органът е определил релевантния период за представяне на доказателства за реално използване на по-ранните марки, а именно: 30.06.2009 г. – 30.06.2014 г. и е предоставил възможност на опонента да представи доказателства. Представените доказателства са анализирани подробно в решението на опозиционния състав, като е заключено че не доказват реална употреба през релевантния период на изброените в опозицията по-ранни марки, поради което опозиционният състав е отхвърлил опозицията като неоснователна на основание чл. 38г, ал. 6 ЗМГО отм. .

„ExxonMobil Corporation USA оспорва решението на опозиционния състав от 02.12.2015 г.

Зам. Председателя на ПВ при условията на заместване, постановява решение по това оспорване, като приема, че в хода на производството не са представени доказателства за реално използване на по-ранните марки на опонента за стоките от класове 01, 03 и 04 от МКСУ на които се основава опозицията срещу регистрацията на марка с вх. № 131006 Vexxol Lubricants Pantone 185C, поради което решението на опозиционния състав е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него отхвърлена. Административният орган е направил собствен анализ на представените от опонента доказателства за реалното използване на по-ранните марки, въз основа на който е потвърдил изводат на състава на опозицията, че представените доказателства не доказват реално използване на по-ранните марки.

Решението като неблагоприятно за „ExxonMobil Corporation“ USA е обжалвано от тази страна пред Административен съд София-град. Последният с решение № 5181/08.08.2018 г, по адм. дело № 9102/2016 г. отменя решение № 112/03.06.2016 на зам. Председателя на ПВ в частта, в която е потвърдено решение от 02.12.2015 г. по опозиция на „ExxonMobil Corporation“ USA срещу регистрацията на марката Vexxol Lubricants Pantone 185C за стоките от класове 01 и 04 от МКСУ и отхвърля жалбата на „ExxonMobil Corporation“ USA, в частта с която с решение № 112/03.06.2016 на зам. Председателя на ПВ е потвърдено решение от 02.12.2015 г - на опозиционния състав относно отхвърлената опозиция на основание чл. 38г, ал. 6 от ЗМГО отм. срещу регистрацията на марката Vexxol Lubricants Pantone 185C за стоките от класове 03 от МКСУ.

Предмет на касационна проверка е това решение на АССГ в частта му, с която е отменено решение № 112/03.06.2016 на зам. Председателя на ПВ по касационна жалба на Имахижу“ ООД, гр. С., като заявител на марката Vexxol Lubricants Pantone 185C, за когото съдебното решение в тази част е неблагоприятно.

Пръвоинстанционният съд правилно приема, че решение № 112/03.06.2016 на зам. Председателя на ПВ е издадено от компетентен орган при надлежно издадена заповед за заместване на председателя на ПВ от неговия заместник. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма и при спазване на админстративнопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по възражение за съществено нарушение на тези правила от опозиционния състав и е намерил същото за неоснователно. Мотивите на съда в тази връзка са подробни и съответни на закона и представените по делото доказателства, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

По съществото на спора, първоинстанционният съда стига до заключението, че решението на решаващия орган е незаконосъобразно в спорената си част, като основава изводите си на представени пред съда доказателства и прието по делото заключение на съдебно-маркова експертиза. Касаторът е поискал още от административния съд да не приема тези доказателства като недопустими, като искането е отхъврлено от съда с мотива, че съдът има задължение да установи всички факти и обстоятелства от значение за спора и да прецени всички доказателства представени от страните до приключване на устните състезания. Касаторът счита този извод на съда за неправилен, а допускането и приемането на доказателства на другата страна като съществено процесуално нарушение, което е допуснал съда.

Възражението е основателно. Неправилна е преценката на АССГ, за незаконосъобразност на административния акт, основана на приложението на чл. 142, ал. 2 АПК. Пред съда са представени доказателства с отбелязани на тях дати от периода от 31.07. 2012 г. до 20.12.2013 г. /това са електронни фактури, брошури, информационни листовки и други с неотбелязани дати/. Тези доказателства не попадат в изключението на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като не установяват факти от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт, настъпили след издаването му – 03.06.2016 г. След като страната - „ExxonMobil Corporation“ USA е разполагала със тези доказателства, но не ги е представила в рамките на висящата административна процедура, въпреки обезпечената възможност за това, правото й да черпи благоприятни последици от съществуването им е преклудирано. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Чл. 142, ал. 1 и 2 АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Нормата на чл. 142, ал. 2 АПК е неприложима в случая, поради което формираните въз основа на нея изводи на съда противоречат на закона.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Проверяваното съдебно решение в оспорената му част е засегнато от порок по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК и подлежи на отмяна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на „ExxonMobil Corporation“ USA изцяло.

За пълнота дори да се приеме, че по-широкото тълкуване на чл. 142, ал. 2 АПК, което е направил първоинстнационият съд, то тогава изводът му, че представените доказателства доказват реално ползване на марките в релевантния период е неправилен. Представените фактури са електронни и сами, изхождат от страната и сами по себе си немогат да докажат реална доставка стоката, посочена в тях и съответно реално ползване на търговската марка без да са придружени с от други доказателства – приемо-предавателни протоколи, товарителници или други доказващи реална доставка на посочени стоки във фактурите. Такива доказателства не са ангажирани. Представената справка за реализирани количества на територията на ЕС също изхожда от страната и предвид че не е представена своевременно пред административния орган, възниква съмнение относно нейната достоверност, поради което не може да се направи еднозначен извод за доказаност на реалното ползване на по-ранните марки.

С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същия се дължат такива в размер на 825 (осемстотин двадесет и пет) лева. За разноските следва да бъде осъдено да ги заплати „ExxonMobil Corporation“ USA.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд – седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5181 от 08.08.2018 г., постановено по адм. дело № 9102/2016 г. по описа на Административен съд - София град и допълнително решение № 3410/20.05.2019 г. по същото делото в частта с която е отменено решение № 112/03.06.2016 г. на Зам. Председателя на Патентно ведомство /ПВ/, в частта относно отхвърлената опозиция на основание чл. 38г., ал. 6 от ЗМГО отм. на Exxon Mobil corporation срещу регистрацията на марка Vexxol Lubricant Pantone 185 C за стоки от клас 1 и клас 4„ от МКСУ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ExxonMobil Corporation“ USA срещу решение № 112/03.06.2016 г. на Зам. Председателя на Патентно ведомство /ПВ/, в частта относно отхвърлената опозиция на основание чл. 38г., ал. 6 от ЗМГО отм. на Exxon Mobil Сorporation срещу регистрацията на марка Vexxol Lubricant Pantone 185 C за стоки от клас 1 и клас 4„ от МКСУ.

ОСЪЖДА „ExxonMobil Corporation“ USA да заплати на „Имахижу“ ООД, гр. С. с ЕИК 103110136, представлявано от управителите В.Ш и Г.Ш сумата от 825 (осемстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Особено мнение на съдия П. Н :

Считам, че обжалваното съдебно решение е правилно. Правилно административният съд е взел предвид приетите в съдебното производство писмени доказателства. Пред съда са представени доказателства с отбелязани на тях дати от периода от 31.07. 2012 г. до 20.12.2013 г. електронни фактури, брошури, информационни листовки и други, които представляват доказателства съществували преди издаването на административния акт - 03.06.2016 г. Това са доказателства които са допустими на общо основание, а не са доказателства по чл. 142, ал. 2 от АПК, които установяват факти от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт, настъпили след издаването му. Независимо, че не са представени в административното производство за страната не е преклудирано правото да ги представи в съдебното производство. Административнопроцесуалният кодекс не познава преклузия на право за представяне на доказателства в първоинстанционното производство, каквато съществува във въззивното производство по Гражданскопроцесуалния кодекс. С. като се запознае с издадения адмистративен акт страната има право да представи доказателства при обжалване на административния акт, включително съществувалите преди издаване на акта.

Правилено е прието от Административен съд София - град, че представените доказателства доказват реалното ползуване на марките в релевантния период. Обстоятелството, че представените фактури са електронни и че изхождат от страната не е основание да се откаже признаване на доказателствената им стойност. Правилен е изводът на Административен съд София - град, че те не са оспорени в съдебното производство, не е оспорена верността на счетоводните записвания, поради което не е имало основание да се приеме, че не изхождат от редовно водено счетоводство. Ако такива възражения са били направени съдът има възможност да назначи експертиза, при която да се установи, че са отразени във воденото счетоводство, но такива възражения и искания не са направени от страната, поради което не може без да е изследван този възпрос да се приеме, че фактурите нямат доказателствена стойност. Същото се отнася и за представената справка за реализираните количества на територията на Европейския съюз, независимо, че изхожда от страната, тя има доказателствена стойност след като се основава на първични счетоводни документи. Обстоятелството, че справката не е представена пред административния орган, а се представя пред съда, не означава, че не следва да се вземе предвид, представя се пред съда, защото административният орган е намерил искането на страната за неоснователно. Това не означава, че възниква съмнение за нейната достоверност, а и касационната инстанция не може да прави изводите си въз основа на съмнения за достоверност. Административният съд не е допуснал нарушение на съдебно производствените правила и е приложил правилно закона, като следва да се вземат предвид изцяло мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.

Съдия :

П. Н