Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас срещу решение № 747 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 3128/2018 г. на Административен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен протестът на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас с искане за отмяна на чл. 29, т. 1, 2 и 6 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на О. Б, приета с решение по т. 5 от протокол № 22/31.03.2015 г. на Общински съвет – Бургас, последно изменена с решение по т. 4 от протокол № 14/26.07.2016 г. на общинския съвет. В касационния протест се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационния протест – Общински съвет – Бургас, не изразява становище по същия.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационният протест е процесуално допустим като подаден от надлежна страна и в законния срок. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас против разпоредбите на чл. 29 и чл. 30, ал. 3, т. 4 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на О. Б, приета с решение на Общински съвет – Бургас.
С обжалваното решение Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане протеста за отмяна на разпоредбите на чл. 29, т. 3, 4 и 5 и чл. 30, ал. 3, т. 4 от Наредбата, по съображения, че същите са били оспорени от търговски дружества пред съда и с решение № 859 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 417/2015 г. на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 12802 от 28.11.2016 г. по адм. дело № 11163/2015 г. на Върховния административен съд, оспорването е отхвърлено.
При разглеждане по същество на протеста, с решението си съдът е установил, че разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредбата препраща към чл. 30 от ЗЧОД (ЗАКОН ЗА Ч. О. Д), който към този момент е отменен, като в приетия нов ЗЧОД (ЗАКОН ЗА Ч. О. Д) чл. 30 има напълно различно съдържание. Поради това съдът е отменил разпоредбата на чл. 29, т. 1 от Наредбата в частта относно записването „чл. 30 от“.
Решението в посочените части е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.
В обжалваната част решението на Административен съд – Бургас е правилно и не са налице сочените в касационния протест основания за отмяната му.
Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи.
Правилно съдът е приел, че протестираните текстове от Наредбата са приети от компетентния орган, в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.
Оспорените разпоредби са приети с решение по Протокол № 47/27.01.2015 г. на Общински съвет – Бургас, поради което съдът правилно е обсъдил спазването на процесуалните изисквания към този момент. Приемането (изменението) им е инициирано с докладна записка на кмета на общината, внесена в Общинския съвет с рег. № 08-002791/09.01.2015 г., придружена с мотиви. Проектът за изменението, заедно с мотивите към него са били публикувани на Интернет-страницата на О. Б на 09.01.2015 г. и е бил оповестен срок за предложения и мнения по проекта до 25.01.2015 г., както и електронни адреси, на които да се изпратят. Аналогично публикуване е извършено и на сайта на Общински съвет Бургас също на дата 09.01.2015 година. По делото е приложено и писмо изх. № А-39/19.01.2015 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Бургас, който също е дал положително становище по предложения проект. Измененията на Наредбата са били обсъдени на заседание на Общинския съвет, проведено на 27.01.2015 г., като след проведените дебати, измененията са били надлежно приети. От фактическите установявания е видно, че изводите на съда за спазване на законовите правила, предвидени при приемане на разпоредбите на Наредбата в чл. 75 - 80 от АПК във вр. с чл. 26 – 28 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) и чл. 185 и сл. АПК, кореспондират изцяло с доказателствения материал по делото.
Правилно съдът е приел, че протестираните материалноправни разпоредби не противоречат на нормативни разпоредби от по-висок ранг.
В чл. 29, т. 1, 2 и 6 от Наредбата е предвидено следното:
Собствениците (наемателите, ползвателите) на развлекателни заведения са длъжни:
1. Да осигурят охранително-пропускателния режим в заведенията, съгласувано с органите на МВР и при съобразяване изискванията, посочени в чл. 30 от ЗЧОД (ЗАКОН ЗА Ч. О. Д).
2. Да организират контролно-пропускателния режим в заведенията с оглед недопускане на лица с огнестрелно, газово, и хладно оръжие, както и предмети, които могат да се използват като оръжие, включително боксове и бухалки, спрейове със защитен газ, с разяждащи или оцветяващи вещества, пиротехнически изделия, наркотични или други упойващи вещества.
6. да поставят на видно за клиентите място информация за максимален капацитет на обекта при започване на търговска дейност.
Съдът е обсъдил съответствието на процесните текстове с разпоредбите на ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ), на които в протеста се твърди, че противоречат, и аргументирано е извел извод, че няма основания за отмяната им. Правилно и обосновано съдът е приел, че предвидените форми на контрол не надхвърлят обществено допустимите граници на административното регулиране по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗОАРАКСД. В чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОАРАКСД е предвидено, че държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на националната сигурност и обществения ред в Р. Б, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 - 4 от Конституцията на Р.Б.Р на чл. 4, ал. 1 – 3 ЗОАРАКСД определя изискването лицензионните режими за извършване на стопанска дейност да бъдат регламентирани само със закон. Предвидените задължения за собствениците (ползватели) на развлекателни заведения да осигурят охранително-пропускателен режим в заведенията и осигурят недопускане на лица с оръжия и др., както и поставяне на видно място на информация за максимален капацитет на обекта, не въвеждат ограничения, които надхвърлят такива, предвидени в закон и нямат за цел ограничаване на стопанската дейност. Съдът правилно е посочил, че са насочени към гарантиране сигурността на посетителите и опазване на обществения ред. В този контекст, текстовете се явяват в синхрон с целта на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОАРАКСД за осъществяване на административно регулиране върху стопанската дейност за защита на правата на гражданите и юридическите лица. Въведените изисквания при изпълнение на мерките за опазване на сигурността и реда не предизвикват дисбаланс между интересите собствениците и ползвателите, които осъществяват стопанската дейност и интересите на гражданите, които посещават същите.
Правилно съдът е отхвърлил като неоснователна тезата, че разпоредбите съдържат ограничения и тежести, които водят до изкривяване на конкуренцията и/или не са необходими за постигане на законово оправдани цели. Наложената регулация е релевантна за всички търговци, които упражняват този вид стопанска дейност и на тази плоскост не създава неравнопоставеност на този пазар в рамките на територията на община Б.. На следващо място, при решаване на въпроса с гарантиране на сигурността на посетителите, Общинският съвет, в пределите на материалната си и териториална компетентност, отчитайки спецификите на района, е длъжен и се е съобразил с релевантните нормативните актове от по-висок ранг, но няма такъв правен ангажимент по отношение на актовете със същия ранг, действащи в други териториални единици. Дали е налице изкривяване на конкурентните условия в различните региони, т. е. на секторния пазар, е въпрос, свързан със спазването на правилата на ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и е извън сферата на настоящия правен спор. Поради това развитите отново в касационния протест доводи в тази насока са неоснователни. Нормативните изисквания в Наредбата относно обществения ред са свързани с необходимостта от определено ниво на мерки за предотвратяване на инциденти, поради което твърденията, че същите поставят в привилегировано положение определени правни субекти и засяга принципа на равнопоставеност на стопанските субекти, регламентиран в Конституцията и ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) са необосновани. Изискването на информация за капацитета, също не може да се приеме като обстоятелство с ограничителен ефект за търговската дейност и не противоречи на разпоредба от по-висок ранг. Както правилно е приел решаващият съд, Законът за защита на потребителите, на чиито разпоредби се твърди в протеста, че оспореният текст противоречи, регулира обществени отношения, които нямат за предмет охрана на обществения ред и сигурност. Ето защо не би могло да се наблюдава противоречие на подзаконовия акт с нормативния акт от по-висок ранг поради различния им предмет на нормативно регулиране.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 747 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 3128/2018 г. на Административен съд – Бургас в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.