Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ж.Д срещу Решение № 1142/29.05.2018 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по административно дело № 1867/2017 г., с което е потвърдено Решение № 146/09.05.2017 г. по преписка № 81/2015 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД).
В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяната на обжалваното решение и уважаване на жалбата. Не се претендират разноски.
Ответникът по касация - Министърът на труда и социалната политика оспорва жалбата по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Министърът на труда и социалната политика се представлява от юрк.. Т. Не претендира разноски.
Ответниците по касация - Комисията за защита от дискриминация, Кметът на О. В, Заместник-кметът на О. В, Кметът на с. Н., Председателят на Общински съвет Ветрино, М.Ж не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение, АС - Варна е отхвърлил жалбата на Ж.Д срещу Решение № 146/09.05.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), с което е установено, на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр), че ответните страни Д.Д – кмет на О. В, И.М – заместник-кмет на О. В, З.А – кмет на с. Н., общ. Ветрино и С.В - председател на Общински съвет – Ветрино, не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по отношение на И.И и на Ж.Д, лично и в качеството й на негов настойник и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-617/18.02.2015 г. подадена от Настойническия съвет на И.И, представляван от настойника Ж.Д и лично от Ж.Д.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата власт, в предписаната от закона форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване правото на защита на страните в производството, в съответствие с материалния закон.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 във връзка с чл. 65, т. 5 ЗЗДискр., в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр. От доказателствата по делото се установява, че с оглед заявените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е определен 5-членен разширен състав, който да разгледа жалбата, определен е докладчик, изпълнена е процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства. В хода на производството са представени писмени становища от страните, както и множество доказателства във връзка с наведените от Докторова твърдения за непредоставяне на социална услуга на баща й, като лице с увреждане. Страните са поканени и са се запознали с представените по преписката материали. Изготвено е заключение на докладчика, насрочено е заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведени са пет открити заседания, за които страните са били надлежно призовани, като в първото от тях е предложено сключване на споразумение. По искане на Докторова са разпитани свидетели. Решението е взето единодушно.
Законосъобразен е и изводът на съда, че КЗД правилно е приложила ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗдискр.), приемайки че твърдените факти за дискриминационно поведение – осъществяването на пряка и непряка дискриминация, тормоз, неблагоприятно третиране от Д.Д – кмет на О. В, И.М – заместник-кмет на О. В, З.А – кмет на с. Н., общ. Ветрино и С.В - председател на Общински съвет – Ветрино, не сочат извършването на такова спрямо И.И, представляван от настойника Ж.Д и лично спрямо Ж.Д, на основата на твърдените от тях признаци по чл. 4 от ЗЗДискр – първоначално заявените „увреждане“, „лично положение“, „семейно положение“ и впоследствие включените „възраст“, „обществено положение“, „имуществено състояние“ и всички други признаци установени със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени, в производството пред КЗД и в съдебното производство. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна. Съгласно чл. 5 тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 също се смята за дискриминация. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби, съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая по всеки един от твърдените признаци – „увреждане“, „лично положение“, „семейно положение“, „възраст“, „обществено положение“, „имуществено състояние“, всички други признаци установени със закон. На първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени такива факти. Жалбоподателите обосновават твърдението си за осъществена дискриминация от разбирането си, че ответниците имат задължение да открият друга социална услуга, вкл. извън тези финансирани със средства от Европейския съюз, съобразно своята компетентност и съобразно потребността на члена на общността И.И, за да му осигурят пожизнена денонощна чужда помощ, за да може Ж.Д да упражнява правото си на труд, на социално и здравно осигуряване, от които права е била лишена поради необходимостта да полага 24-часови грижи за Иванов, който е неин баща. От непредоставянето на такава услуга, Иванов, след като е бил оставен сам на 06.01.2015 г., е претърпял увреждане, вследствие на което е починал, а Докторова е загубила правото си на личен живот и правото си на труд. Тези обстоятелства не могат да бъдат определени като факти, установяващи неравно третиране на основата на защитен признак по чл. 4 от ЗЗДискр и такова не е доказано от събраните доказателства, вкл. свидетелските показания.
От доказателствата по делото се установява, че с експертно решение № 164 от 17.01.2013 г. Териториална експертна лекарска комисия по общи болести при МБАЛ "С. М" ЕАД - гр. В. е признала 100 % степен на увреждане с чужда помощ на жалбоподателя И.И.У се, че на И.И са предоставяни социални услуги, предвидени в законодателството за хора с неговия процент увреждане, вкл. Ж.Д е била негов личен асистент за периода 29.03.2013 г. – 31.03.2014 г. въз основа на сключен с О. В, представлявана от кмета, трудов договор. Право на социални помощи имат лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Социалното подпомагане се урежда в редица нормативни актове и е съобразено с индивидуалните потребности и нужди на всяко лице, което следва да бъде социално подпомагано. Липсват доказателства, че Иванов, като лице с увреждане е третирано по-неблагоприятно от други лица в сходно положение, за да се приеме, че спрямо него е осъществена дискриминация. В тази връзка са правилни изводите на решаващия съд, че за да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено лице – сравнител, поставено в по-благоприятни условия от тези твърдени от лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“. Сравнението е основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.“ Правилен е изводът, че в настоящия случай не са представени доказателства за наличието на лица, които да са поставени в сравними сходни обстоятелства.
Идентичните твърдения на жалбоподателите в жалбата им пред КЗД, пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не може да обосноват неблагоприятно третиране, а и не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация. Такова е само третиране, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. В настоящия случай не се установяват действия, осъществяващи неравно третиране по някой от заявените защитени признаци, като особено за тези от тях, които следва да бъдат изпълнени с конкретно фактическо съдържание – „лично положение“, „обществено положение“. Не са посочени каквито и да е факти, изпълващи съдържанието на заявените признаците, съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 37 от ЗЗДискр, на който се позовава касаторката - отказ от предоставяне на услуги или предоставяне на услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия.
Ето защо като е приел, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.
Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е събрал допустимите и относими доказателства и е извършил анализ на същите, като фактическите му установявания и правни изводи са съответни на релевантните факти, поради което са и обосновани.
Поради изложеното решението на АС-Варна, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Ответниците не претендират разноски, поради което такива не им се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1142/29.05.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по административно дело № 1867/2017 г. Решението не подлежи на обжалване.