О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3779
София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №3084/2023 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. чрез адв.Д.С. срещу решение №356 от 21.03.2023г по в. гр дело № 106/2023г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по трудов спор по чл.150, във вр чл.262, ал.1 КТ в частта, с която е потвърдено решение №3314 от 14.10.2022г на Пловдивски районен съд по отхвърления иск на жалбоподателката за заплащане на извънреден труд , полаган 83 почивни /съботни/, по шест часа на ден, два пъти месечно по време на трудовото й правоотношение с ответника „Бултир”ООД за периода 01.05.2018г-20.03.2021г, в размер на 7470лв както и съответната лихва за забава .Прието е за установено и безспорно, че по трудов договор за период от 10.01.2017г до 23.04.2019г ищцата е заемала длъжността „технически организатор„До 18.05.2021г, когато ищцата е прекратила трудовото си правоотношение с предизвестие, е била на длъжност „технически секретар”.Въззивният съд на свой ред е приел, че на ищцата с доклада по делото съответно е възложена тежестта да докаже твърдението си за положен извънреден труд, което от показанията на трите изслушани свидетелки не се установява.От приетото заключение на ССЕ също не могат да се извлекат доказателства за основателността на иска При работодателя извънреден труд не е отразяван, от вещото лице са изчислени единствено размерите на евентуалното плащане предвид твърденията в исковата молба .Разпитаните М. и Ч.,доведени от ищцата лица от нейния приятелски кръг са свидетелствали, че когато са планирали съвместни мероприятия с нея през почивни дни, са се съобразявали с това, че същата е заета два пъти месечно в съботни дни до 13.30 часа. Разпитаната по делото Б., служител при работодателя на същата длъжност като ищцата, е свидетелствала, че извънреден труд не е полаган и през 2022г, най-много веднъж да се е работило в съботен ден, като нейните показания са в насока, че е когато имало случаи с позвънявания от шофьори и през почивни дни, задължението им като служители - както нейното, така и на ищцата било да ги насочват към„шефа”,който през почивните дни сам се занимавал с обажданията.По - кокретни са показанията на свидетелката за обстоятелството, че се е работило на дати, които са български национални празник, почивни са били дните на датите, които не са работни дни в Италия. Искането на ищцата да се представят данни от мобилен оператор за проведени разговори от служебен телефон е било оттеглено от нейния пълномощник.Първоинстанционният съд се е съобразил с възраженията на насрещната страна да не се приемат и обсъждат като доказателства визуализации от личния телефон на ищцата, или от екрана на нейния персонален компютър.Други доказателства не са ангажирани, при въззивното обжалване включително..При тези обстоятелства въззивният съд също приема иска за недоказан.
Към касационната жалба, в която се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, е приложено изложение. Сочи се основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос за задължението на съда да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба , като според установената практика на ВКС, формирана с реш. № 190/2021г по гр. д № 4079/2019г на Четвърто г. о и цитираната в него задължителна практика, съгласно ППВС №1/1953г , ППВС №7/1965г и ППВС №1/1985г съдът следва да разгледа всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, като обсъди в мотивите всички доводи и оплаквания на страните, което изискване защитата счита за нарушено от въззивният съд при постановяване на решението. Не са взети предвид и обсъдени разпечатките от екрана на личния компютър и телефон на ищцата от които при сверка с календара било очевидно, че ищцата е работила в съботни дни. Като правен въпрос се изтъква изискването решението да се мотивира съгласно чл.236, ал.2 ГПК и основанието по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК се поддържа с оплакването, че мотивите на съда в случая са неясни относно обстоятелството приема ли се че е полаган извънреден труд с ясни и убедителни мотиви. Противоречие с ППВС №1 от 13.07.1953г и практика на ВКС/реш. №60326/2021г на 4-то г. о и реш. №38/2022г на 2-ро т. о на ВКС/ се сочи по въпроса следва ли мотивите на съда да са ясно, определено и точно формулирани . На следващо място защитата счита нейното твърдение за положен извънреден труд да е установено и прието от съда, но искът бил отхвърлен заради недоказания размер, а това е в противоречие с формирана практика на ВКС по прилагането на чл.162 ГПК – реш. № 233/2016г на Четвърто г. о и реш № 75/2016г по гр. д №4880/2015г на ВКС на Трето г. о и цитираната в него съдебна практика Формулиран е въпрос може ли по предявен иск за определена парична сума, съдът да отхвърли изцяло същия по размер, съгласно правната квалификация, която сам е определил .Според касатора отговорът на горните въпроси обуславя изхода на делото в насока уважаване на исковете за заплащане на извънреден труд с прилагане от съда на чл.162 ГПК
В отговор ответникът „Бултир” ООД , чрез адв В.Б. изтъква, че не е налице противоречие с практиката на ВКС по поставените процесуални въпроси по отношение доказването на извънредния труд. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК, или да е налице основание по чл.280,ал.2 ГПК.Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора. В практиката на ВКС неотклонно е подчернтавано, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните и по оплакванията на въззивния жалбоподател, както е разяснено в ППВС №7/65г и т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК , Р № 271/2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Р№ 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Р №229/2016г по гр. дело № 2221/2016 на ІІІ г. о,Р№271/2016г по гр. дело № 1368/2016г на ІVг. о и много други.
Процесуалноправните въпроси за необходимостта въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба са предмет на произнасяне при постановяване на въззивно решение, както и въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира своя съдебен акт. При повдигането на тези въпроси в изложението е отговорено на общото изискване в чл. 280 , ал.1 ГПК за относимо поставен правен въпрос, но не се обосновава изтъкнатия специален критерии в чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК. Установената съдебна практика по процесуалноправните въпроси е в поддържания от защитата смисъл, като въззивното решение не е в противорчие с формираната практика на ВКС. Третият от формулираните въпроси не отговаря на условието в чл. 280 , ал.1 ГПК за относимо поставен правен въпрос, той няма обуславящо значение за решаващите съображения на съда да приеме твръденията на касаторката по основанието/ а не по размера на иска /за недоказани.Въззивният съд на свой ред е приел иска за недоказан по основание, след като е приел за недоказано именно твърдението на ищцата за полаган от нея извънреден труд, а не че предявеният паричен иск не е доказан относно размера на вземането По отношение размера на вземането е възложено и прието заключение на вещо лице.
Преценени са в съвкупност доказателствата по спорния въпрос полаган ли е „извънреден труд” от ищцата, в частност в съботни дни, както се твърди. В тежест на работника е да установи трудът, който е положил по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, извън установеното за него работно време.Извънреден труд има когато работникът или служителят работи в повече от установеното за него чрез трудовия договор.Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва дали е извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд и тази преценка въззивният съд е извършил, като е изложил мотивирано изводите си.Изчерпателно са обсъдени и преценени гласните доказателства-показания на трима свидетели, събрани по делото. Решението е основано на всички допустимо събрани и годни доказателства при установяване на твърдението за положен извънреден труд, това в случая са свидетелските показания, съответно обсъдени и преценени по доказателствено значение/чл.12,чл.235,ал.2 ГПК/ при формиране на решаващи изводи по основанието на иска. Писмени доказателства за спорните обсотятелства налични при работодателя, вкл. данни проверени от вещо лице, или представени от ищцата не са налице, както е изтъкнато и в решението.Във фазата по селектиране на касационните жалби по правен въпрос, Върховен касационен съд не извършва проверка на доказателствените изводи на съда по фактите.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски, установени за адвокатска защита.Платеният размер на адвокатското възнаграждение при депозиране на отговор по касационната жалба е в размер на 1200 лева съгласно представен договор за правна защита .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №356 от 21.03.2023г по в. гр дело № 106/2023г. на Пловдивски окръжен съд
Осъжда Н. М. К. от [населено място],ЕГН [ЕГН] да заплати на „БУЛТИР” ЕООД със седалище [населено място] ЕИК 160134040 сумата 1200 лева разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .