Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на община А. срещу решение № 410 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1430/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 11 от 05.03.2012 г., издадена от кмета на община А., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на А. Й. К..

В касационната жалба е посочено, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на процесното решение.

Ответникът – А. Й. К., чрез процесуален представител, в писмено възражение оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на процесното решение поради неправилно конституиране на страните в първоинстанционното производство.

Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка и предвид наведените основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от О. А., чрез надлежно упълномощен представител от кмета на общината.

В производството пред първата инстанция като ответна страна не е бил конституиран издателят на административния акт – кметът на общината, а самата община А. (л. 23). Тя е била призовавана за участие в процеса и спрямо нея е постановено решението на съда, с което е била отменена заповед № 11/05.03.2012 г. на кмета на община А..

В съдебното производство страни съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК са оспорващият, органът, издал акта, както и всички заинтересовани страни, т. е. лицата, в чиято правна сфера административният акт поражда правни последици, без значение дали за тях той е благоприятен или ги засяга. След като по делото има данни, че е оспорен акт на кмета на общината е задължително съобразно императивните съдопроизводствени правила съдът служебно да следи за участието на надлежните страни в процеса...