- чл. 53 НК (отм.)

Постъпило е предложение от председателя на Върховния съд на Република България за издаване на тълкувателно решение по чл. 53 НК, като се отговори дали давността за наказателно преследване се прекъсва само с постановлението за привличане на обвиняем, респективно акта по чл. 357 НПК или тя може да се прекъсне и преди това с всяко действие, предприето за преследване на определено лице, например постановление за образуване на предварително следствие по факта дали определено лице автор на дадено престъпление.

ОСНК, за да са произнесе по предложението, взе предвид:

Съгласно чл. 53, ал. 1 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така също и финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено лице за конкретно деяние от надлежните административни органи. Становището на Върховния съд, изразено в решение № 28/1959 г., ОСНК, и решение № 675/1957 г. на I н. о., че само привличането в качество на обвиняем и съставянето на акта (при нарушенията) прекъсват давността, като неправилно се изоставя.

Що се отнася до процесуалната проверка и възбуждането на предварително производство...