Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 2546 от 16.11.2020 г. по в. ч.гр. д № 3685 от 2020 г. на Софийския апелативен съд, 11 търговски състав, с което е потвърдено разпореждане № 262595 от 06.10.2020 г. по ч. гр. д.№ 15458 от 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, с което е върната като недопустима частна жалба от 14.09.2020 г., подадена от А. Б. М. срещу определение № 29438 от 18.12.2018 г. на Софийския градски съд по същото дело.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК /вероятна нищожност и очевидна неправилност на обжалваното определение/ и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните поставени от жалбоподателката въпроси - дословно:

1. Допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл. 574 ГПК в производство по вписване и дали съществува в ЗКИР специална правна разпоредба, която да изключва приложението на чл. 574 ГПК с оглед гарантиране на законосъобразността на процеса?

2. Длъжни ли са Съдията по вписванията и съдебният състав на СГС, който упражнява контрол върху постановения отказ за вписване, да осъществят проверка дали заявлението за вписване на молителя, ведно с предоставения акт за вписване, не противоречат на императивни правила на закона или на добрите нрави и дали това задължение е съотносимо към предметния обхват на служебната проверка по реда на чл. 534 ГПК във връзка с чл. 574 ГПК и чл. 32 от Правилник за вписванията?

3. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа частна жалба на страна, която не участва по едностранната сделка за вписване, от чиито прочит е видимо, че са налице порочни действия с елемент на противопоставимост, респ. сделката е спорна и актът не удостоверява по безспорен начин придобиването чрез изпълнителен процес от лице, което има качеството на адвокат, следовател, прокурор по реда на чл. 185б ЗЗД във връзка с чл. 490 ГПК, както е в случая, тоест порочната криминална сделка остава безконтролна?

4. Допустимо ли е един и същи съдебен състав да участва по няколко дела между едни и същи страни и предмет, респективно допустимо ли е извършителят на разпределението на делата /в случая гр. д.№ 3685 от 2020 г./ да се саморазпределя за съдия-докладчик и дали тези повтарящи се процесуални действия са допустими, до какъв порядък, респективно не са ли в противоречие и нарушение на императивните разпоредби по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, чл. 9, ал. 1 ЗСВ и чл. 6 от ЕКПЧОС създавайки предпоставка за евентуална пристрастност и други пороци, които са недопустими за съдопроизводството.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено разпореждане на съдия от СГС за връщане на частна жалба. Съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 275, ал. 2 ГПК и чл. 262, ал. 3 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение № 2546 от 16.11.2020 г. за потвърждаване разпореждането на съдия от СГС от 06.10.2020 г. за връщане на подадената от А. М. частна жалба срещу определение № 29438 от 18.12.2018 г. по ч. гр. д.№ 15458 от 2018 г. на Софийския градски съд, съставът на Софийския апелативен съд е споделил изводите на съдията от СГС, че частната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт: определение от 18.12.2018 г. на окръжен съд за отмяна на отказ на съдията по вписванията и връщане на същия да извърши вписване на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2017 г.

Видно от тези мотиви на съда в обжалваното определение от 16.11.2020 г., поставените от жалбоподателката въпроси не са обусловили изводите на съда, поради което и съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС няма основание по тези въпроси да бъде допускано касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Първите два поставени въпроси касаят правилността на определение № 29438 от 18.12.2018 г. на Софийския градски съд и поради това са напълно неотносими към предмета на настоящото дело, образувано по жалба срещу определение от 16.11.2020 г. на въззивен съд за потвърждаване разпореждане от 06.10.2020 г. на съдия от СГС за връщане на частна жалба. Третият поставен въпрос, доколкото може да бъде разбран, не е обусловил изводите на съда в обжвалваното определение: с него въззивният съд е потвърдил разпореждането на СГС не защото е приел, че трето лице не може да обжалва определението от 18.12.2018 г., а защото е приел, че това определение въобще не подлежи на обжалване. Четвъртият поставен въпрос също е напълно неотносим към настоящото дело, тъй като предполага различна от установената по делото обстановка: по делото няма доказателства същият състав на САС да е разглеждал дело между същите страни и със същия предмет и видно от протокола за избор на съдия-докладчик, разпределението на делото е извършено компютърно, а не лично от съдия Б. Н..

Не е налице и соченото основание на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението от 16.11.2020 г. Няма вероятност това определение да е нищожно, нито недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване: очевидна неправилност на определението. За да е налице очевидна неправилност на определението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на определението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил нормите на ГПК в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2546 от 16.11.2020 г. по в. ч.гр. д № 3685 от 2020 г. на Софийския апелативен съд, 11 търговски състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.