Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на К. Ж. П. и М. Ж. П. срещу въззивно решение № 710 от 13.04.2020 г. по въззивно гр. д. № 3167 /2019 г. на Софийски апелативен съд, г. о., 8 състав, с което е потвърдено решение № 7666 от 06.12.2018 г. по гр. д. № 3395 /2014 г. на Софийски градски съд, I – 16 състав, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 42 ЗН, чл. 43 ЗН и чл. 55, ал. 1 ЗЗД на жалбоподателите срещу Е. А. С. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от Т. П. в полза на Е. А. С.; за унищожаване на саморъчното завещание и за връщане на сумата 123 366 евро (равностойност на 241 282, 92 лв.), изтеглена без основание по завещанието.

Насрещната страна Е. А. С. в писмен отговор, твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното решение е правилно. Претендира съдебни разноски.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение от страни по делото, с което съдът се е произнесъл по обективно съединени искове за нищожност, унищожаемост и връщане на парични суми, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел следното:

От съдържанието на завещанието се установява, че завещателят се е разпоредил с притежаваните от него влогове в две банки в полза на брат си и в полза на ответницата, но към момента на откриване на наследството завещателят е притежавал идеални части от два недвижими имоти, поради което въззивният съд е приел, че завещанието в процесната част има характер на завет.

По главните искове за прогласяване на нищожност с правно основание чл. 42, б.“б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, въззивният съд е приел за неоснователно възражението за липсата на реквизит от завещанието – трите имена на завещателя, тъй като имената на завещателя се намират в текста на завещанието, а съдебно – графологичната експертиза е потвърдила, че завещанието е написано и подписано от Т. П.. За неоснователно е прието и възражението за нищожност поради липса на съгласие на завещателя, поради твърдения, че с оглед влошеното му здравословно състояние е манипулиран, тъй като по делото липсват доказателства, от които да се установи това твърдение, а са събрани доказателства от свидетелските показания на личния му лекар, че Т. П. е осъществявал пълноценен контакт с личния си лекар, разговаряли са нормално, а самият Т. П. категорично се е противопоставял на хоспитализацията му по препоръка на личния лекар след нараняване при настъпил битов инцидент (бил е решителен и отстоявал решенията си).

Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че завещанието не е само в полза на ответницата, но и на брата на завещателя, което е индиция, че не е следствие от твърдяна манипулация, както и че не е налице завещание за цялото имущество на завещателя.

По евентуалните искове за унищожаемост с правно основание чл. 43, ал. 1, б.„а“ ЗН, по чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. второ ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. трето ЗН и чл. 33, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е изложил мотиви за недоказаност на възражението, че Т. П. е бил неспособен да действа разумно и да ръководи постъпките си - основание за унищожаемост по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН вр с чл. 13 ЗН, тъй като по делото липсва категорично установяване на обстоятелството, че към датата на съставяне на завещанието Т. П. е бил в такова психично състояние. От приетата комплексна медицинска експертиза по делото се установява, че завещателят е бил на 87 годишна възраст към момента на съставяне на завещанието, бил в увредено общо състояние с тежка степен на физическа инвалидизация, Т. П. е страдал от множество заболявания (описани са: състояние след холецистектомия, състояние след реализиран миокарден инфаркт през 1988 г., артериална хипертония III степен, новооткрит захарен диабет, дюпюитренова контрактура на двете ръце, силно ограничена подвижност на пръстите на дясната ръка, пълна анкилоза на дясна лакътна става, артроза на двете коленни стави, варици на подбедриците, спондилоза, хронична застойна сърдечна недостатъчност III ФК стенокардия, предсърдно мъждене и трептене, пароксизмална тахиаритмия, атеросклероза), но липсва медицинска документация относно психичното му състояние, няма конкретни аргументи, които да обосноват, че се касае за лакунарна или глобарна съдова деменция или за наличие на психоза. Така въззивният съд е заключил, че по делото няма данни за наличие на заболяване на психиката, което да е пречило на завещателя да действа разумно.

Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението, че завещанието е съставено при крайна нужда поради тежкото състояние на Т. П., тъй като от една страна се установява, че не е имал недостиг на средства, а от друга страна действително е бил в тежко здравословно състояние, но липсват данни ответницата по какъвто и да е начин да е манипулирала или принуждавала завещателя да състави процесния акт, въз основа на което съдът е приел, че остава недоказана причинната връзка между влошеното състояние на завещателя и съставянето на завещанието, както остават недоказани и явно неизгодните условия, при които е съставен актът, тъй като завещанието е безвъзмезден акт и като такъв липсва насрещна престация, която да не е еквивалентна на разпореждането на завещателя.

Останалите евентуални искове за унищожаване на завещанието поради насилие и поради измама са приети от въззивния съд за неоснователни, поради липсата на каквито и да е доказателства по делото.

Поради неоснователността на исковете за нищожност и унищожаемост на завещанието, по евентуалните осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са валидни действията на ответницата по изтегляне на съответната сума от сметки на починалия (които са и завещани), поради което осъдителните искове за връщане на даденото при липса на основание или на отпаднало основание са неоснователни.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводите за неправилност, жалбоподателите извеждат следните правни въпроси:

Мотивирал ли е въззивният съд решението си в съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, когато не е дал и обосновал своята оценка на доказателствата и не е обсъдил всички релевантни обстоятелства по делото и възраженията на страните? Възможността за препращане към мотивите на първата инстанция освобождава ли въззивния съд от задължението да постанови собствени мотиви? Основаването на решението на съда на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, представлява ли нарушение на оценъчната дейност на съда, водеща до неправилни правни изводи?

По тези въпроси, жалбоподателите сочат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с посочени от тях съдебни решения, както и че въпросите имат значение за точното прилагане н закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите са обуславящи, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не ги е разрешил както твърдят жалбоподателите, а в съответствие с установената практика, на част от която се позовава и жалбоподателите, като е очертал предмета на спора чрез доводите на страните за правилността на въззивното решение и се е произнесъл по основателността на доводите въз основа на преценка на релевантните за спора факти, които е установил въз основа на анализ на събраните по делото доказателства – поотделно и в съвкупност, след което е изложил свои мотиви по възраженията във въззивната жалба и по съществото на спора.

Поради изложеното за съответствие на разрешението на съда с установената практика на ВКС, следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Към кой момент съдът следва да установи психическото състояние на завещателя - към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му? На кое съдът следва да даде по-голяма вяра - на съдебно - медицинската експертиза относно психическото състояние на завещателя към момента на изготвяне на завещанието или на свидетелските показания на разпитани по делото свидетели?

По тази група въпроси, жалбоподателите сочат наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. В съответствие с установената практика въззивният съд е изследвал състоянието на завещателя към момента на съставяне на завещанието, съгласно въведеното от ищците твърдение, като релевантният момент за преценката на психичното състояние на завещателя не е бил спорен между страните, а и преценен от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика на ВКС.

Вторият въпрос не е обуславящ, защото видно от изложеното за мотивите му въззивният съд е приел, че няма противоречие между съдебномедицинската експертиза, от анализа на която се установява, че няма данни за заболяване на психиката, което да е попречило на завещателя да действа разумно и свидетелските показания, основните от които са на лекуващия лекар, от които категорично се установява същото.

Вторият въпрос не е обуславящ и защото не се сочи разпоредба в ГПК, която да дава предимство на един вид доказателства пред други.

Към това може да се добави, че обуславящ е въпросът дали въззивният съд следва да обсъди всички относими и допустими доказателства за релевантните за спора факти поотделно и в съвкупност и да изложи свои изводи, кои доказателства кредитира и защо, кои не кредитира и защо и какви релевантни за спора факти приема за установени въз основа на анализа на доказателствата по делото. Въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с установената практика, като е обсъдил събраните по делото релевантни доказателства, които не си противоречат и от които не се установява Т. П. да бил лишен от способност да разбира и ръководи действията си. Съдебно-медицинската експертиза, която е извършена след смъртта на Т. П., не е дала заключение за обратното (л. 274), нито разпитаният като свидетел лекуващ лекар, чиито впечатления са непосредствени.

Жалбоподателите са позовават и на очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 3, предл. трето ГПК с аргументи (доводи), че завещанието е нищожно, поради липса на имената на завещателя, поради липса на съгласие, тъй като завещателят е бил поставен изцяло в състояние на зависимост и манипулиране към датата на съставяне на завещанието, поради неправилно кредитиране на свидетелските показания, пропуск да бъдат обсъдени факти, че завещателят не е вземал лекарствата си, не е бил хоспитализиран и др..

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони. Настоящият състав не намира и въззивното решение да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 6 000 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. (л. 35 от касационно дело), в който е отразено уговарянето и начина на заплащането на сумата по банков път, ведно с банков документ за извършено плащане.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 710 от 13.04.2020 г. по въззивно гр. д. № 3167 /2019 г. на Софийски апелативен съд, г. о., 8 състав.

Осъжда К. Ж. П. и М. Ж. П. да заплати на Е. А. С. сумата 6 000 (шест хиляди) лева разноски в касационното производство.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.