Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Б. Г. Д., подадена чрез процесуален представител адв. Ц. С., срещу решение № 163/26.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 51/2020 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което след частична отмяна на решение № 1051/03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1492/2019 г. по описа на Районен съд - Враца, е определен режим на лични контакти на между бащата Б. Г. Д. и децата Т. Б. Г. и Г. Б. Г., както следва: бащата има право и задължение да взема и връща децата от адреса на майката: [населено място], общ. Бяла С., [улица] всяка първа и трета седмица от месеца от петък най-рано в 18:00 часа вечерта, до неделята най-късно до 18:00 часа с преспиване и е потвърдено решението в останалата част.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Н. Ц. К. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Л. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба, подадена от Н. Ц. К. срещу Б. Г. Д., с искане да бъдат изменени определените със споразумение по гр. д. № 5593/2017 г. по описа на съда режим на лични контакти на децата Т. Б. Г. и Г. Б. Г. с баща им и увеличена издръжката им съответно с по 20 лв. за всяко дете. Ищцата твърди, че ответникът не спазва определения режим на лични отношения с децата, което налагало почти всяка седмица молителката да подава жалби до полицията и да иска съдействието на органите на реда, за да намери и вземе децата при себе си. Ответникът отказвал да връща децата до 18:00 часа в неделя, не отговарял на телефона, изключвал телефоните на децата и не им позволявал да разговарят с майка си. Имал лошо влияние върху децата, като ги настройвал против тяхната майка, обяснявал им, че училището не е важно, поради което ги спирал от посещения. Относно размера на издръжката от 130 лв., която ответникът следва да заплаща за всяко от децата, твърди е крайно недостатъчна и в по-нисък размер от нормативно предвиденият за 2019 г. Ответникът оспорва исковете, като е депозирал и насрещна искова молба против ищцата по чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 59, ал. 9 СК относно упражняването на родителските права върху децата, тяхното местоживеене, личните отношения с тях и издръжката им. Сочи, че майката на децата има поведение, което е опасно за тях, като ново обстоятелство е сочил, че съжителства с мъж, от когото очаква дете и изразява опасение, че новороденото ще погълне изцяло вниманието на майката на децата, поради което няма да може да полага грижи за големите деца.

Въззивният съд е приел, че Районен съд - Враца правилно е предоставил родителските права над двете деца на майката Н. Ц. К.. Посочил е, че промяна на родителките права се допуска само, ако е налице промяна на обстоятелствата, които са взети предвид при одобрената спогодба между страните, когато родителските права над децата са предоставени на майката. Изложил е, че между децата и ответника Б. Г. Д. има изградена емоционална връзка, но при срещата си със социалния работник и двете деца са заявили желание и предпочитание да живеят със своята майка. Установено е от социалното проучване, че между майката и двете деца също има силна привързаност, като майката е изцяло отдадена на децата си, грижи се за тях всеотдайно. Освен това голямото дете Т. на 12 г. е изслушано пред първоинстанционния съд, като е заявило, че се чувства добре при майка си и приятеля й К., харесва му на [населено място], харесва му и при баща му, но предпочита да живее при майка си и се чувства по - щастлив. Детето Г. не е разпитван, тъй като е под 10 г. Въззивният съд е приел, че двете деца не бива да се разделят предвид изградената емоционална връзка помежду им и интереса на децата определя родителските права над тях да не се променят, тъй като няма нови обстоятелства, които да налагат такава промяна. Въззивният съд е посочил, че местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на майката, поради което и този въпрос не следва да бъде пререшаван от съда. Поради това насрещният иск на бащата Б. Г. Д. за промяна на родителските права и предоставяне същите над двете деца на него, е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен, респективно неоснователни са и претенциите за издръжка, която майката да заплаща за децата и определяне режим за контакти между нея и двете деца. Във връзка нуждата от с промяна на личните отношения между децата и родителя, при когото те няма да живеят, съдът е посочил, че по споразумението от 2018 г. режим на лични отношения с децата е всяка седмица от месеца от петък най-рано в 18:00 часа вечерта, до неделята до 18:00 часа с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката. Но е изложил, че от самите обяснения на децата пред социалните работници, а и лично от голямото дете Т. пред съда е видно, че Б. Г. Д. е демонстрирал пред децата крайно отрицателно отношение спрямо тяхната майка и е действал категорично в разрез с интереса на децата, на които трябва да се осигури спокойно пребиваване както при единия, така и при други родител и в никакъв случай да не чувстват напрежението между двамата родители. Ответникът обаче стига и по-далеч, като ограничава възможността на децата да контактуват със своята майка, заявено от детето Т. пред съда. Затова първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се определи един по - ограничителен режим за контакти на бащата с децата в сравнение с постановения в споразумението режим през 2018 г. Въззивният съд е приел, че определеният режим е недостатъчен за пълноценен контакт на родителя с децата и решението следва да се ревизира в тази част. Посочил е, че двете деца са момчета и е добре да имат пълноценнен контакт със своя баща, който да контактува с тях два пъти в месеца, какъвто е стандартния режим наложен в практиката на съдилищата в България. Въззивният съд изцяло е споделил и мотивите на първоинстанционния съд, че издръжката за двете деца следва да се увеличи от 130 лв. на 150 лв. за всяко дете, предвид икономическите условия на живот в страната и протичащите инфлационни процеси, както и материалните възможности на родителите.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

В изложението но основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че: въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивната инстанция като инстанция по същество не е изложила свои мотиви по спора; не е приложила правилно ППВС № 1/1974 г. – въззивният съд не е градирал и обсъдил критериите самостоятелно и в тяхната взаимна връзка; противно на събраните доказателства е приела, че майката разполага с родителски капацитет да отглежда децата; така определеният режим на лични контакти с бащата не е гъвкав и е недостатъчен предвид пола и възрастта на децата.

Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „В обсега на извършената от съда задължителна преценка на интересите на децата по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) включва ли се произнасяне по въпроса относно разделното им живеене. При проверката следва ли да се има предвид и каква е относителната тежест пола на децата, възрастта им и възрастовата им разлика?“; 2. „Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК?“ и 3. „При предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на децата кои обстоятелства следва да се преценяват?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 1/1974 г., вторият в противоречие с решение № 248/15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2010 г., IV г. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., II т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о., решение № 283/01.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., а третият в противоречие с решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о., решение № 280/20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г., IV г. о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г., III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о., решение № 290/07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г., III г. о., решение № 712/15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., IV г. о., решение № 808/23.10.2009 г. по гр. д. № 2138/2008 г., IV г. о., решение № 331/01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г., IV г. о. и решение № 243/08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС. Твърди, че съдът не е изложил мотиви относно възможността децата да живеят и при двамата родители и да бъдат разделени предвид голямата разлика във възрастта им.

Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС № 1/1974 г., цитираната в изложението и служебно известната на съда практика на ВКС, защото съдът е изложил собствени мотиви, обсъдил доводите на страните и събраните доказателства по отделно и в съвкупност и е постановил решението си в интерес на двете деца. Родителските права, местоживеенето на децата и режима на лични отношения с бащата са определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, като местоживеенето на децата и определеният режим на контакти с бащата съответства потребностите на децата – режима на посещаване на училище и извънкласни дейности. Според настоящия съдебен състав въззивното решение не е в противоречие, а е в съответствие с ППВС № 1/1974 г., съгласно което интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. В настоящия случай съдът е преценявал желанието на родителите и на децата (изразеното от Т. предпочитание пред съда и изразеното от Г. пред социалния работник) и се е произнесъл в решението именно с оглед интереса на децата, за което е изложил подробни съображения, като за преценката на интереса на детето подходът на съда не е абстрактен, а е строго конкретен и индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на всяко дете като най-разнообразни прояви на личността му. Съдът е изложил мотиви за възможността всяко от децата да живее при единия родител, като е посочил, че в интерес на децата предвид изградената емоционална връзка помежду им е да не се разделят.

Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, како и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 600 лв. - за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 163/26.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 51/2020 г. по описа на Окръжен съд - Враца.

ОСЪЖДА Б. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Ц. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. - разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: