Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на М. Х. Х. срещу решение № 6000 от 09.11.2012 г. по адм. д. № 6653/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено със законните последици.

О. П.ят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М. Х. Х., гражданин на Ирак, срещу Решение № 397/13.06.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС,, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи.

По делото е установено, че М. Х. Х. е напуснал Ирак през м. 08.2011 г. нелегално, а в Р. Б. пристигнал на 28.08.2011 г. Мотивирал молбата си за закрила с обстоятелството, че България е европейска държава.

Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото, по отношение на...