Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г. В. Г., жив. в гр. С., срещу заповед № К-2377/24.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ поради служебна необходимост, е разпоредено преместване на жалбоподателя за срок от една година от водач на патрулен автомобил в група на сектор „Охрана” към „Сигнално-охранителна дейност” по допълнителен щат към щата на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, категория Е – I степен, на длъжност водач на оперативен автомобил I степен /домакин/ в група „Оперативна дежурна част” към 2-ро РУП при СДВР, считано от датата на встъпване в длъжност. В жалбата, в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител, се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон, постановена в несъответствие с административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заповед № К-10283/14.09.2012 г. жалбоподателят – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ във втора група на сектор „Охрана” към отдел към „Сигнално-охранителна дейност” по допълнителен щат към щата на СДВР, категория Е – I степен, на длъжност водач на оперативен автомобил I степен /домакин/ в група „Оперативна дежурна част” към 2-ро РУП при СДВР, считано от 28.09.2012 г. Към датата на изтичане на едногодишния срок – 28.09.2013 г. преместването...