Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Б.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. чрез адв. С. срещу решение N 122 от 22.02.2012 год. по адм. дело N 30/2011 год. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК. По подробно развити съображения изтъква, че оспореният индивидуален административен акт е немотивиран в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК, противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), несъответен е на целта на закона и представлява злоупотреба с права. Изтъкнати са аргументи също така, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото в разрез с процесуалната норма на чл. 170 от АПК, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи, които не се подкрепят от приетите по делото доказателства. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу задължителните предписания на служители при Комисията за защита на потребителите – Плевен.

Ответникът – Комисията за защита на потребителите (КЗП), редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Постановеното решение е правилно, като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с разпределяне на доказателствената тежест по делото, нито е нарушил правилата на логическото мислене при формиране на правните си изводи.

Върховният административен съд, седмо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на дружеството - касационен жалбоподател срещу задължителните предписания, инкорпорирани в протокол за проверка на документи N К-38608 от 09.12.2010 год., съставен от служители при КЗП-Плевен. Съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с подадена жалба от потребителя Д. Ц., на „М. Б.” е извършена проверка от страна на КЗП по повод закупена от дружеството дънна платка за компютър, за която е предявена рекламация два пъти. С констативния протокол от 25.11.2010 год. на дружеството е предписано до 06.12.2010 год. да представи Акт за удовлетворяване на рекламация. „М. Б.” не е изпълнило задължителните предписания на служителите от КЗП, в резултат на което е съставен протокол за проверка на документи N К-38608 от 09.12.2010 год. към констативния протокол от 25.11.2010 год., с който са дадени задължителни предписания да се приложи чл. 114, ал. 1 от ЗЗП или да се замени стоката с нова в срок до 20.12.2010 год., като на същата дата в КЗП-Пленен да се представи Акт за удовлетворяване на рекламация. Към посочената дата указаното не е изпълнено. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са именно описаните задължителни предписания.

При тази фактология, административният съд е приел, че оспореният акт, който предписва задължително за адресата си поведение, е издаден от компетентен орган, като е спазено изискването за форма, съобразени са административнопроизводствените правила по издаването му и са спазени материалноправните предпоставки на специалния Закон за защита на потребителите, с оглед на което жалбата срещу същите следва да се отхвърли като неоснователна. Оспореното решение е правилно.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Спорът е досежно приложението на общите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, както и на материалноправните разпоредби на специалния Закон за защита на потребителите.

За да възникне задължение за продавача в хипотезата на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, е необходимо да се констатира несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят да е предявил рекламация в рамките на гаранционния срок и да не бил удовлетворен от решаването на рекламацията. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че продуктът е закупен от Цачев на 22.05.2009 год., а предоставената от търговеца гаранция е 36 месеца, следователно двете рекламации, предявени съответно на 20.10.2010 год. и на 27.10.2010 год., са в срока на уговорената гаранция. Правилен с оглед данните по делото е и изводът на съда, че към момента на предявяване на рекламациите продуктът дава отклонения от нормалния режим на работа, поради което не е съответствал на договора за продажба съгласно чл. 106 от ЗЗП. Настоящата инстанция приема за неоснователно оплакването в касационната жалба, че неправилно решаващият състав е приел заключението на административния орган, че дънната плака е била предадена на дружеството в изправно състояние. По делото са приложени два протокола за приемане на рекламацията от горните дати, съгласно които оторизиран от дружеството техник е удостоверил, че продуктът няма механични повреди. Следователно неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че потребителят е предал на „М. Б.” дънна платка, която вече е била със счупени крачета, тъй като последното е щяло да бъде установено от сервизните техници, а попълнените от тях протоколи удостоверяват обратното. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че търговецът не е доказал, че механичните повреди в дънната плака се дължат на неправилна експлоатация у потребителя, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства в този смисъл. Като се има предвид изложеното, обосновано Административен съд - Плевен е приел, че законосъобразно контролният орган е пристъпил към процедурата по чл. 114 от ЗЗП и е дал на търговеца предписания в горния смисъл.

В конкретния случай обосновано съдът по същество е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на фактическите и правни основания за издаването му. Решаващият състав законосъобразно е счел, че оспореният акт съдържа всички законоустановени реквизити, включително и фактически основания за издаването му, с което не е нарушена цитираната по-горе разпоредба.

Несъстоятелни са и възраженията на „М. Б.”, че процесните предписания са несъответни на целта на специалния Закон за защита на потребителите и представляват злоупотреба с права. Несъответствие с целта на закона е налице, когато предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено не с оглед интереса, за който е установено от закона. В случая контролните органи към Комисията за защита на потребителите имат правомощия във връзка с осигуряване защитата на потребителите, по повод на което са и дадените задължителни предписания на търговеца, за който безспорно се е установило, че неоснователно е отказал рекламацията на стоката.

Предвид изложеното, решението на съда е постановено в съответствие с установените фактически обстоятелства, въз основа на които правилно е приложен и материалният закон.

Поради това, че не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение N 122 от 22.02.2012 год. по адм. дело N 30/2011 год. на Административен съд Плевен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ С. Я. Ю.К.