Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Б. от гр. Б. срещу решение № 756 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 9803 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-725 / 24.09.2013 г. на Директора на ТП на НОИ – София - град и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на чл. 41, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 6, ал. 3 и 4 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София – град не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-725 от 24.09.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град, с което е отхвърлена жалбата на В. Н. Б. от гр. Б. срещу размера на изплатеното му парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.02.2012 г. до 31.07.2012 г. въз основа на болнични листове №№ 0082227/05.03.2012 г., 0098370/05.04.2012 г., 0098535/03.05.2012 г., 0098789/05.06.2012 г., 0098948/03.07.2012 г. (дневен размер от 9.386 лв.).

Решението на Административен...