Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по подадената касационна жалба от „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД) със седалище и адрес на управление в гр. П., Софийска област, Индустриална зона чрез чрез процесуалния му представител адв.. Й., против Решение № 41 от31.07.2009 год. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 745/2009 год. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0333/30.04.2008 год. на началника на М. С. в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000119/26.03.07г. за ДДС в размер на 10 022 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че стоките - предмет на внос не подлежат на облагане с мита, затова с решението на митническия орган е определено само задължение за ДДС. Не е спорно също така, че стоките по процесния ЕАД са оформени под режим "допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на 26.03.07г. и не са били поставяни под митнически икономически режими с отложено плащане. Уведомление за допълнително определените задължения е било връчено на 14.02.08г., т. е. преди издаване на оспореното решение. От събраните по делото писмени доказателства и изявлението на процесуалния представител на ответника в с. з. от 04.06.09г. се установява, че главницата на задължението по решението е взета под отчет на 15.05.08г. Липсва връчено уведомление по реда на § 221, ал. 1 от Регламент № 2912, последващо датата на вземането под отчет. Установено е също така от представеното банково извлечение, че главницата на задължението е изцяло платена на 21.05.2008г. Митническото законодателство на ЕС не дава основание да се начислява лихва за забава за период, предшестващ датата на вземане под отчет и уведомяването на длъжника по чл. 221 /1/ от Регламент № 2912 /92г. За този период е допустимо само начисляване на компенсаторна лихва по реда на чл. 214 /3/ от посочения регламент само в точно и изчерпателно определените случаи, визиращи митнически режими с отложено плащане. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на М. С. в оспорената негова част и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на М. С. - оспорва същата чрез юрк.. П..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София – град е било
Решение № К 47-0333/30.04.2008 год. на началника на М. С. в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000119/26.03.07г. за ДДС в размер на 10 022 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи.
За да отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0333/30.04.2008 год. на началника на М. С. в оспорената негова част, първоинстанци5онният съд е изложил следното:
Данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е възникнало според правилото на чл. 54, ал. 1, пр. 2 от ЗДДС на датата, на която би следвало да възникне задължение за плащане на митни сборове по § 1, т. 2 от ДР на ЗМ на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, включително, когато, както в случая, размерът е нулев. С оглед това препращане приложим е чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ и чл. 201, ал. 1, б."а" от
РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92 НА СЪВЕТА ОТ 12 ОКТОМВРИ 1992 Г.ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ Н. М. КОДЕКС НА ОБЩНОСТТА
/МКО/ , съгласно които вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформянето й на режим внос. П. е конкретизирано с чл. 199, ал. 3, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 201, ал. 2 от МКО и според него възникването настъпва в момента на приемане на митническата декларация. В конкретния случай данъчното събитие е възникнало на 26.03.2007г., тъй като на тази дата в МБ - Пирдоп е бил приет ЕАД № 07ВG005003Н000119/26.03.07г. На посочената дата възниква и задължението на дружеството да заплати съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗДДС следващия се за митническия режим ДДС. Нормативно определения с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМ срок освен че прави публичното вземане изискуемо, то функционира успоредно с това и като покана за доброволно изпълнение, която поставя длъжника в забава със самото си настъпване. При тази нормативна уредба, след като определеният като дължим допълнително ДДС с решение № К 47-0333/30.04.2008 год. на началника на М. С. в размер на 10 022 лв. не е бил внесен при приемане на митническата декларация, законосъобразно е определено задължение за лихва от този ден до окончателното му заплащане.
Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо А отделение, така постановеното решение е неправилно.
Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07ВG005003Н000119/26.03.07г. дружеството - касационен жалбоподател е оформило под режим „освобождаване за крайно потребление” стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 01.03.2007 год., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 02.05.2007 год., дружеството е уведомило митническите органи за финалната фактура и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. С решение № К 47-0333/30.04.2008 год. на началника на М. С. е определено допълнително задължение за ДДС по посочения ЕАД в размер на 10 022 лв. заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащането на посочената сума. Дружеството е получило покана за доброволно плащане преди датата на издаване на решението - на 14.02.2008г., като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 год.
Съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54 ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, §1 б. ”а” и §2 от МКО, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 §1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221 §1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 §1 б. ”а” от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 §1 б. ”б” МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.
Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218 §2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. по адм. д. №6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 във връзка с член 214, член 222, параграф 1, буква а) и член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, §1 „б” МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 §1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението „съгласно член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.
Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202-205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23).”
От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214 §3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е.
Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи : „Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове”. Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 §1 б.”б”МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че „митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект.” Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: „Когато, с изключение на посочените в параграф 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105.”
При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. След като жалбоподателят е заплатил допълнително-определения размер на ДДС в срока, даден му с поканата за плащане, той не дължи лихви за забава върху посочения размер главница.
Не е основателен доводът на ответника по касационната жалба, че жалбоподателят дължи лихва, защото изобщо не му е предоставен срок за изпълнение, съответно първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която пък е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с „датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове”, а не тази на възникване на митническо задължение. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава, макар в случая да е установено, че такава покана е получена от дружеството след издаване на процесното решение на митническия орган, но преди последващото вземане под отчет на допълнителното задължение и в 7-дневен срок длъжникът е заплатил задължението си за главницата.
Съдебното решение като неправилно следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което по жалба на касатора оспореният митнически акт бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. При този изход на процеса ответникът следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 678, 16 лв.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 41 от31.07.2009 год. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 745/2009 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
по жалба на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД), гр. П., Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Н. Л. М. Треан, решение №К 47-0333/30.04.2008 год. на началника на М. С., в частта за лихвата за забава считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
М. С. да заплати на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД), гр. П., Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Н. Л. М. Треан, деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 026. 81 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. З.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ Б. Ц.
М.З.