Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от директора на дирекция „О”ООД – гр. С. чрез пълномощника адв.. К. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е отменил ДРА, като е приел, че доставките по процесните фактури са реално осъществени и за тях са изпълнени всички изисквания по чл. 64 ЗДДС отм. .

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Софийски градски съд от 08.08.2008г., поправено за явна фактическа грешка с решение от 30.09.2008г., е отменен по жалба на „Т”ООД данъчен ревизионен акт № 242/07.12.2005г., издаден от данъчен орган в ТДД гр. С., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОУИ” гр. С., за разликата над определените данъчни задължения в размер на 22082, 22 лв. Осъдил е данъчната дирекция да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 940 лв.

За да постанови това решение съдът е приел, че с данъчния ревизионен акт незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 7144, 29 лв. на ревизираното лице „Т”ООД по фактурите, издадени от „Ф”ООД и „Й”ООД нямат материална и кадрова обезпеченост като складови помещения, работници, транспортни средства и др., необходими за осъществяване на доставките, поради което е прието, че не са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС отм. . Съдът е възприел заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, което е изготвено въз основа на проверка в счетоводствата на всеки от доставчиците. От заключението се установява, че доставчикът е получил процесната черна ламарина от „П”ООД и „И”ЕООД, а последният я е получил от...