Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на ОД на МВР – В. Т., против решение № 2375 от 10.10.2012 г. по адм. дело № 1463/2010 г. на Административния съд – Варна, като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Ответната страна – П. П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – ІІІ отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е основателна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъден касационния жалбоподател да заплати на П. П. сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие издаването на наказателно постановление № 4201/11.07.2008 г. на РПУ – В. Т., което е било отменено от районния съд, ведно със законната лихва и разноски по делото. Съдът е изложил съображения, че отмененото наказателно постановление представлява индивидуален административен акта по смисъла на чл. 21 АПК, поради което ангажира отговорността на ответната страна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ поради неговата отмяна.

Решението е неправилно поради нарушение на приложимата материалноправна норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Наказателните постановления не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Налагането на административно наказание с издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност. По съществото си наказателното постановление е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт, и то издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 13 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е...