Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Р - СТУДИО” ЕООД – със седалище в гр. П., подадена чрез адв. Т. И. против решение № 1175/26.08.2009 г. на Пловдивски административен съд, ХІІ състав, постановено по адм. д. № 1690 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1300800186/16.06.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 565/30.07.08 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП в частта
му за допълнително определения корпоративен данък за 2005 г. в размер на 3 000 лв. и за допълнително определения данък по чл. 35 от ЗКПО отм. за 2005 г. в размер на 6 841, 71 лв., ведно със съответните му лихви за забава в размер на 2 749, 42 лв. и изменен в частта относно начислените лихви за корпоративен данък за 2005 г. от 938, 85 лв. на 937, 83 лвева. „Р – СТУДИО” ЕООД е осъдено да заплати на ответната страна сумата в размер на 720 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Процесният договор не е за спонсорство по смисъла на параграф 1, т. 20 от ДР на ЗКПО отм. , а следва да бъде квалифициран като договор за придобиване на квалификация по чл. 229, ал. 1 от КТ. Работодателят се е задължил да приеме на работа обучаващия след завършване на съответната специалност по придобитата квалификация за срок от 3 години. Представил е програма на съответното учебно заведение и Устройствен правилник, а към касационната жалба е приложен анекс към договор за спонсорство от 10.07.06 година. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, което в случая ПлАДмС не е взел предвид, решавайки делото. По съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание дружеството е пледирало чрез адв. Т. И. за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на оспорената част на РА.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д „ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, съдържащи се в представения от ст. юрисконсулт Н. П. писмени бележки. Акцентира върху факта, че касационните оплаквания са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство. Задължението по чл. 229, ал. 2, т. 2 от КТ на работодателя е съществена характеристика на договора за придобиване на квалификация. Представеният в касационното производство анекс е без достоверна дата и в същността си той представлява нов, самостоятелен договор за период, различен от процесния.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба, тъй като договорът не е изтълкуван съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.
Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е установил, че „Р – СТУДИО” ЕООД е сключило на 03.01.2005 г. договор с Д. Г. В. за обучението му в К. В.ния, К. Т. К., специалност „математика и физика”. По дебита на сметка 609 „Други разходи” през 2005 г. дружеството е осчетоводило разходи в размер на 40 245, 30 лв. във връзка със споменатия договор, като са представени 21 РКО за изплатената сума. Съгласно определението, дадено в параграф 1, т. 20 от ЗКПО (отм., но приложим за периода) спонсорството е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даването от страна на спонсора. Осъдени са чл. 1 и чл. 5 от договора, както и текста на чл. 229 от КТ. Направен е извода, че процесният договор не е договор за придобиване на квалификация, тъй като в него липсват поето задължение за обучаващия да завърши в срок по уговорената квалификация, както и регламентирано задължение за «Р – СТУДИО» ЕООД след завършване на обучението да приеме на работа обучаващият се по придобитата квалификация за уговорения срок. В случая наемането на работа на спонсорирания е уговорено като право на спонсора в чл. 3, т. 4 от договора.
Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
При постановяването му административният съд е приложил законосъобразно материалния закон.
Спорът по делото е правен, тъй като фактите са установени по безспорен начин. Настоящият касационен състав счита, че ПлАДмС е изложил убедителни мотиви относно тълкуването на представения по делото договор, сключен на 03.01.2005 година. В чл. 5 от договора са регламентирани задълженията на спонсорираното лице, като сред тях не е задължението на Д. В. да завърши в срок обучението си, както и в какъв срок да стане това. Липсват изискуеми реквизити на договора по чл. 229, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КТ, което е пречка за квалифицирането му, като договор за придобиване на квалификация. В този договор няма клауза, обвързваща срока на обучение с програмата на учебното заведение. Освен това, в договора не се съдържа и задължение за „Р – СТУДИО” ЕООД да приеме на работа обучаващия се по придобитата квалификация за уговорен срок, изискуемо съгласно чл. 229, ал. 2, т. 2 от КТ. Задълженията на спонсора са уредени единствено в чл. 2 на договора. Касаторът се е опитал да докаже наличието на тези реквизити чрез представения в производството пред ВАС анекс, но същият е без достоверна дата, в който смисъл е основателно оспорването на директора на Д „ОУИ” – гр. П.. Анексът не е бил представен нито по време на ревизията, нито в съдебното производство.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и трябва да бъде оставено в сила.
Независимо от резултата по делото съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д „ОУИ” – гр. П., тъй като страната не е била защитавана и представлявана в касационното производство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1175/26.08.2009 г. на Пловдивски административен съд, ХІІ състав, постановено по адм. д. № 1690 по описа за 2008 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.М.