Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална митническа дирекция гр. Б. и Митница - Бургас, чрез процесуалните си представители юрк. Е. Т.а и юрк. М. Ц., против решение № 983 от 18.09.2009 г., постановено по адм. дело № 754/2009 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 5/2009 от 31.03.2009 г. на началника на М. Б., мълчаливо потвърдено от директора на РМД – Бургас, с което „Пристанище – Бургас” ЕАД, гр. Б. е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 423, 55 лв, представляващи ДДС, както и дължимите законни лихви. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 114 ППЗМ, чл. 823, ал. 1 ППЗМ, както и чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС и е изградил изводите си на предположения за съществуване на отклонения от теглото при теглене по метода "драфт сървей" и на системна грешка при мерене на ж. п. кантар, както и на загуби при механично разпиляване на товара, променяща се влажност и т. н. Касаторът моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като отхвърли подадената жалба против ППСПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение от съдебно заседание на 17.03.2010 г. като касационен жалбоподател е конституиран директорът на Агенция „Митници”, вместо директорът на РМД – гр. Б., предвид разпоредбата на § 90 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС, обн., ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от същата дата, за изменение на чл. 211з и чл. 211и от ЗМ.

Ответникът по касационната жалба „П. Б.” ЕАД не е изразил становище.

Заинтересуваната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП за гр. Б., не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността й приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5/2009 от 31.03.2009 г., издадено от началника на М. Б., мълчаливо потвърдено от директора на РМД – гр. Б., с което “П. Б.” ЕАД, гр. Б. е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 423, 55 лв., представляващи ДДС, ведно с дължимата лихва за забава. За да постанови това решение, съдът е приел, че основание за издаване на постановлението е установената липса на 14 750 кг аглоруда, представляваща разликата между разтовареното количество – 3 100 000 кг и експедираното количество от същата стока с ж. п. вагони – 3 085 250 кг. Съдът е възприел заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че съществува обективно несъответствие в резултатите на измерването по газенето на кораба /драфт сървей/ и на жп кантар, поради разликата в методите, като предвид международно установената практика в корабоплаването разликата е в рамките на +/-0, 5% от товароносимостта на кораба и в конкретния случай нормална би била грешка до +/- 16000 кг. Към нея се добавя и системна грешка и грешка на везната при претегляне на стоката на ж. п. кантара. Съдът е посочил, че според вещото лице разликата може да се дължи на естествени загуби или механично разпиляване и влиянието на атмосферни фактори, тъй като се касае за насипна стока, но на тези загуби не може да се даде конкретно цифрово изражение. Предвид това съдът е направил извода, че установената разлика в количеството аглоруда не се дължи на липса по чл. 114 ППЗМ. Според чл. 823, ал. 1 ППЗМ не възниква вносно митническо задължение за определена стока, когато заинтересованото лице докаже, че неизпълнението на задълженията за временно складиране на стоките или на задълженията за ползване на съответния митнически режим, под който стоките са били поставени, е в резултат на причини, които произтичат от естеството на стоките. Следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС, според която освободен от данък е вносът на стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила. Така постановеното решението е правилно.

Между страните по делото не съществува спор и от фактическа страна е установено, че на 02.04.2008 г. в МП "Пристанище център" – Бургас с ММ № 72/02.04.2008 г. е манифестирана стока – 3 100 000 кг аглоруда. По реда на чл. 772 ППЗМ е съставен генерален акт № 72/31.03.2008 г., в който като действително разтоварено количество е посочено същото като обявеното. Стоката е приета във временен склад с титуляр "П. Б." ЕАД и е експедирана на партиди, като е дадено митническо направление – „транзит в страната” и след натоварването на ж. п. вагоните е установено количество в размер на 3 085 250 кг с документ за крайно отчитане /рекапитулация/, съставен от "П. Б." ЕАД ,

или с 14 750 кг по-малко от разтовареното количество. От обжалваното пред съда постановление се установява, че публичното задължение е определено на основание чл. 204, ал. 1 т. „а” МК и чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, вр. чл. 114, ал. 1 ППЗМ и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ППЗМ, в случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временния склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове. В случая не е установено неизпълнение на някое от изискванията при временно складиране от страна на "П. Б." ЕАД, който е титуляра на временния склад. Митническите органи са приели за липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ППЗМ това количество стока – аглоруда, на което не е дадено допустимо митническо направление.

Поради това, че процесната стока е със ставка нула за вносното мито, дължимите публични държавни вземания, които са определени с обжалваното ППСПДВ, представляват ДДС и следва да намерят приложение разпоредбите на специалния закон. Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Според чл. 16, ал. 1 ЗДДС, вносът на стоки представлява въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, като в ал. 5 е предвидено, че независимо от предходните алинеи, когато при въвеждането на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната. В чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС е предвидено, че освободен от данък е вносът на стоки под митнически надзор, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила.

При преценката дали са налице предпоставките за възникване на вносното митническо задължение, първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Заключението е изготвено по поставените въпроси обективно, обосновано, компетентно и последователно, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещото лице. От това заключение, което не е било оспорено от страните, се установява, че винаги има несъответствие в резултатите на двата вида измерване – по газенето на кораба /драфт сървей/ и на кантар, поради разликата и несъвършенства на методите и измервателните уреди, както и поради случайна грешка. Международно установената практика в корабоплаването е да се приемат разлики в размерите на +/- 0, 5% от товароносимостта на кораба в момента на натоварване или на разтоварване, което в случая е до 16000 кг. Според експертизата общо възможната грешка от претегляне на стоката на ж. п. кантар в случая е между 0, 07% до 0.22 % от теглото на товара в по-малко, или

в конкретния случай от 2170 кг до 6820 кг в по-малко. Съдът е приел, че именно тези отклонения при тегленото в конкретния случай са довели до установената от митническите органи разлика в размер на 14 750 кг,

която в рамките на допустимото отклонение. Следователно, за посоченото количество не може да се приеме, че е осъществен внос в хипотезата на чл. 16, ал. 5 ЗДДС, тъй като стоките не са престанали да бъдат под съответния режим на територията на страната.

Неправилни са оплакванията на касатора, че съдът се е позовал на предположение за наличие на механично разпиляване на стоката по време на товаро-разтоварната дейност, на сухопътния транспорт, загуба на товар поради загуба на влага и т. н., което е в резултат от естеството на стоката. Съдът само е изложил в решението, че има заключение на вещото лице в тази връзка, според което не може да бъде дадено конкретно цифрово изражение на тези загуби. Необосновано касаторът твърди, че съдът е обосновал изводите си със заключението в тази част, тъй като това не следва от мотивите на решението. Неправилни са също твърденията в жалбата, че съдът е обосновал решението си с приложението на Наредба №13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материални ценности при съхраняването и транспортирането им, тъй като в мотивите на решението липсват такива изводи.

Предвид изложеното, правилни са изводите на съда, че разликата в количеството на разтоварената стока в насипно състояние на пристанището в гр. Б. не е в резултат на лошо съхранение от страна на управляващия временния склад, нито в резултат на посегателство, поради което не е установена липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ППЗМ. По - малкото количество, което е установено към момента на експедиране на товара е в резултат от грешки при меренето на кораба, а впоследствие и на ж. п. вагоните, като

реално установената в случая разлика от 14 750 кг е в допустимите граници .

Разликата в теглото, която е в резултат на измерването на насипни товари, която се приема от международната практика в корабоплаването, произтича от естеството на стоката, поради което титуляра на временния склад не следва да носи отговорност за липси. Следва да се приеме, че съгласно чл. 823, ал. 1, т. 1 ППЗМ не е налице отклонение от митнически режим или освобождаване на стоките от митнически контрол.

С оглед изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила.

Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като не са претендирани от ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 983 от 18.09.2009 г., постановено по адм. дело № 754/2009 г. по описа на Административен съд – гр. Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ И. А.а

И.А.