Производството по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по искане на изпълнителния директор на "Ф. Г." АД със седалище и адрес на управление гр. Х. за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила решение № 6589 от 03.06.2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, по адм. дело № 2192 от 2008 г. и на оставеното в сила с него решение № 884 от 14.12.2007 г., постановено по адм. дело № 310 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - Пловдив. Искането се обосновава с решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу България за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС).

Ответникът по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - град Пловдив, при ЦУ на НАП, не е взел становище по основателността на искането за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд - петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, намира за установено следното:

Искането е допустимо като подадено от легитимирана страна в законоустановения срок, но по същество е неоснователно. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като прилагането на извънинстанционния способ за отмяна засяга стабилитета на съдебното решение. В конкретния случай се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на права на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на ЕКПЧОС изобщо, а такова по отношение на конкретния правен субект, претендиращ отмяна на влязло в...